29 май- Денят на Еверест

От първата човешка стъпка на Еверест, върха с височина 8848 м., преди 64 години до днес общо 4469 човека са покорили Покрива на света. 

 

29 май се отбелязва като Деня на Еверест в чест на първото му успешно покоряване през 1953 г.

Успехът се дължи на новозеландския алпинист и учен Едмънд Хилари и непалския шерп Тенсинг Норгей. Те са част от британска експедиция, водена от сър Джон Хърт. Двамата правят финалната атака на върха, след като прекарват нощта на височина около 8500 м. Около 11:30 часа на върха са развети знамената на Великобритания, Непал, Индия и ООН. Новината за историческото постижение обикаля света едва 4 дни по-късно – на 2 юни 1953 г., точно когато е коронацията на кралица Елизабет II. Това се възприема от британците като добра поличба за бъдещето на своята империя.

Сър Едмънд Пърсивал Хилари е роден през 1919 г. в Туакау, южно от Оклънд. Отдава се на планинарство още като тинейджърAлпинистът изкачва още 10 хималайски върха, стъпва на Южния полюс и е част от британската трансантарктическа експедиция. За заслугите си е удостоен с рицарско звание и е единственият жив новозеландец, чийто лик краси банкнотите на островната държава. В чест на 50-ата годишнина от изкачването на Еверест, Непал го удостоява с почетно гражданство. Сър Едмънд Пърсивал Хилари е роден през 1919 г. в Туакау, южно от Оклънд. Отдава се на планинарство още като тинейджърAлпинистът изкачва още 10 хималайски върха, стъпва на Южния полюс и е част от британската трансантарктическа експедиция. За заслугите си е удостоен с рицарско звание и е единственият жив новозеландец, чийто лик краси банкнотите на островната държава. В чест на 50-ата годишнина от изкачването на Еверест, Непал го удостоява с почетно гражданство. Партньорът му в изкачването – Тенсинг е роден през 1914 г. в Тибет, но израства в Непал в подножието на Еверест. В планината е от малък, а през 1947 г. и през 1952 г. е част от неуспешни опити за изкачване на най-високия връх. Изкачването заедно с Хилари го прави световноизвестен, което помага да създаде Хималайския планинарски институт в Дарджийлинг, Западен Бенгал, Индия. Тенсинг умира през 1986 г.

За тези години на емблематичня връх са стъпили и 11 българи. На 20 април през 1984 г. Христо Проданов е първият българин, изкачил върха и 13-ият човек в света, направил това без кислороден уред. По-късно същата година върхът е покорен и от Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков, а ръководител на експедицията е Аврам Аврамов.

Преди седмица за втори път на Еверест се качи алпинистът веган Атанас Скатов. Той изкачи върха за втори път като беше избрал южния му ръб.

От 1953 до 2016 общо 4469 човека са покорили Еверест, според „Хималаския регистър”, а самият връх е бил покоряван 7646 пъти. Силата на човешкия устрем към върха остава в историята и с множество забележителни рекорди.

Човекът, който го е изкачил най-много пъти, е непалецът Апа Шерпа – 21 пъти. Първото изкачване без кислород е на Райнхолд Меснер и Петер Хабелер през 1978. Първата жена е японката Джунко Табей, а най-възрастният катерач е Юичиро Миура – 80 г., а най-младият – Джордан Ромеро, който е бил едва на 13. Шерпът Бабу Чири пък прекарва там цели 21 часа и 30 минути.

Макар и арена на множество рекорди, мечтата – Еверест взима и своите жертви, които остават завинаги по ледените склонове. 63-ма шерпа и 111 алпинисти са намерили смъртта си от 1990 до 2016, според регистъра. По склоновете на планината остава и тялото на самия Джордж Малъри – участник в първия опит за покоряване на мистичния връх.

Джордж Малъри е въплъщение на ненаситното желанието на човек да опитва отново и отново, въпреки провалите и нередностите. След експедицията през 1922 г., която завършва трагично със смъртта на седем шерпа, които са били наети като носачи, Малъри отново се опитва да покори връх Еверест през 1924 г.

Той решава да направи още един опит и избрал Андрю Ървин за негов партньор. На 8 юни те напускат лагера и  тогава са били видени живи за последно. Тялото на Малъри е намерено в запазено състояние през 1999 г. от изследователска експедиция.

Въпреки това, все още съществуват спекулации дали Малъри и Ървин са достигнали „Покрива на света” и са загинали трагично в лавина по време на спускането си или са намерили смъртта си преди това.

Много от замръзналите тела не биват събирани и гледката им съпътства хората по пътя. Макар и местното законодателство да регулира този аспекти, в повечето случаи телата остават в зимния капан, който ги е застигнал, защото прибирането им е трудоемко и крайно рисковано. Битката за оцеляване срещу природата стига и по-далеч – има регистрирани случаи на хора, които са бедствали, но никой не им се е притекъл на помощ, защото по този начин се застрашава собствения им живот. Въпреки страховитите истории и безспорно рискованото начинание, Еверест остава мечта на много хора, за която се плащат баснословни суми.

Този сезон 375 катерачи са получили разрешение да опитат да достигнат върха – най-много от 1953 г. досега. Цените варират от 20 000 долара до около 80 000 долара на човек. Бизнесът се поделя между непалски, тибетски и международни компании и организатори на планински приключения.

Първо трябва да се извади разрешително за изкачване от властите в Непал или в Китай. Цената започва от 10 000 долара на човек. След това се плаща на гидове за комерсиалните експедиции.

Добре печелят и производителите на планинска екипировка. Не на последно място са и шерпите. Те помагат с оборудването, прокарват въжени трасета или обезопасяват, тези които си плащат. В замяна получават може би най-високото заплащане в Непал – около 3000 долара на експедиция, заедно с бакшиши при успешно изкачване на върха, което ги прави „богаташи” в страна, в която средният годишен доход е под 500 долара. Допълнително се плаща за лекар и готвач, за използването на сателитен телефон, радиовръзка, за полет с хеликоптер, за кислородни маски, за високопроходим джип.

В резултат от разрастващото се предлагане, в последните години се стига и до куриозни ситуации. Изкачване „по график”, замеряне на базов лагер с камъни заради спречкване, както и наличие на множество боклуци, са само част от грозните аспекти на човешкото присъствие в планината.

В предишните няколко сезона по над 30 експедиции с общо над 400 желаещи за изкачване се трупат в подножието на върха, където базовият лагер вече прилича на малко градче.

Въпреки всички опасни, непривлекателни и скъпи аспекти на популярните експедиции до „Покрива на света”, той остава синоним на непобедимия човешки дух и неговия сблъсък с природата и нейните стихии вече 64 години.

За (НА)ЛИЧНО 363 Articles
Александър Атанасов

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван