Световната банка понижи прогнозата си за икономиката на България

Институцията очаква ръстът на БВП да се усили през следващите две години и да достигне 3.3% през 2019 г.

Световната банка очаква забавяне на икономическия растеж в България през тази година, като понижи прогнозата си за увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3.2% до 3% през 2017 г. Това става ясно от доклад на институцията за глобалните икономически перспективи, публикуван в края на миналата седмица, а ревизията е спрямо предходната прогноза от януари. Но докато очакванията за текущата година се понижават, тези за следващите две нарастват – до 3.2% и 3.3% съответно за 2018 и 2019 г., като промяната е с 0.1 пр.п. и 0.2 пр.п. спрямо зимния доклад. Така банката променя очакванията си, които първоначално бяха за постепенно забавяне на темпа на растежа през следващите години. В доклада няма специален раздел за България и не става ясно кои фактори са повлияли на новата прогноза.

Другите са оптимисти

В същото време други анализатори подобряват икономическите си прогнози за страната. Една от най-високите към момента е на експертите от Уникредит Булбанк, които в доклада си от януари отбелязват, че очакват ръст от 3.6% през 2017 г. По време на финансовия форум „Шумът на парите“ обаче Кристофор Павлов, главен икономист на банката, коментира, че очаква икономическият растеж да доближи 4%. Успоредно с това миналата седмица министърът на финансите Владислав Горанов заяви пред Bloomberg, че има вероятност ведомството да подобри прогнозата си за годината от 3% до 3.9% ръст на БВП.

Прогнозата на Световната банка за глобалния ръст остава непроменена – 2.7% през 2017 г., следвана от ускорение до 2.9% през 2018 и 2019 г.

Подобрена прогноза за Европа

Международната институция повишава прогнозата си за икономическия растеж в еврозоната през тази и следващите две години, като през 2017 г. увеличението е с 0.2 пр. п. до 1.7%, в същото време очаква забавяне през 2018 и 2019 г. до 1.5%. Положителна тенденция е спадът в безработицата – до 9.5% през първото тримесечие на 2017 г., което е значително понижение спрямо пиковите стойности през 2013 г. Все още обаче е над структурната норма, която според данните на Световната банка е малко под 9% – което означава, че има пространство за допълнително подобрение. Може да се очаква и да продължат паричните стимули от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като инфлацията остава далеч от целта на институцията след приспадане на енергийните цени и тези на храните.

Очаква се частното търсене в страните от еврозоната да намалява успоредно със спада в цените на енергията, а износът и частните инвестиции да поемат растежа, се посочва в доклада на Световната банка. Ролята на експорта обаче е под въпрос предвид несигурността около бъдещите търговски политики на най-големия партньор на еврозоната – САЩ. Предстоящи избори, развитието на преговорите с Великобритания и високо ниво необслужвани банкови кредити в някои страни в Европа са допълнителни въпросителни, които биха повлияли на очакванията за предстоящите три години.

Подобрението в прогнозата за еврозоната е добра новина за България, тъй като държавите от групата са сред основните търговски партньори на страната. Очакванията за забавяне на частното потребление обаче може да се отразят негативно на продажбите на български стоки в чужбина.

За (НА)ЛИЧНО 363 Articles
Александър Атанасов

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван