Първата среща на Доналд Тръмп с лидерите от НАТО

Главните теми, които ще обсъждат, са борбата с тероризма, участието на НАТО в Афганистан и делът на разходите за отбрана.

Лидерите на 28-те страни членки на НАТО ще се срещнат за първи път с американския президент Доналд Тръмп в най-високия формат на Алианса.

Срещата се очаква с голям интерес предвид факта, че по време на предизборната си кампания Тръмп нарече Алианса „отживелица“ и в последствие промени оценката си. Борбата с тероризмаучастието на НАТО в Афганистан и делът на разходите за отбрана са топ темите, които държавните лидери от НАТО ще обсъждат на срещата си в новата централа на Алианса в сърцето на Европа.

Централата на НАТО в Брюксел

Президентите ще решават дали и как да се разшири участието на НАТО в борбата срещу тероризма и в частност с „Ислямска държава“ (ИДИЛ) само два дни след атаката в Манчестър, които отнеха живота на 22-ма души. Алиансът подпомага борбата срещу ИДИЛ със самолет за разузнаване АУАКС и с няколко десетки инструктори на иракските сили за сигурност (в края на миналата година се взе решение тренировъчната операция да бъде разширена от Йордания и в Ирак). До момента генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг винаги е подчертавал, че всяка от държавите членки в НАТО подпомага и участва в коалицията за борба с ИДИЛ. Вариантите за разширяване на това участие обаче са още в суров вид и предстои да придобиват конкретика, от българска страна – също. Ясно е само, че мисията няма да е бойна. В момента такава мисия за обучение и подкрепа на местните сили за сигурност се провежда и в Афганистан след като през 2014 г. НАТО прекрати най-дългата си бойна мисия и я трансформира в съветническа. Въпреки, че 15 години е в Афганистан, Алиансът все още няма хоризонт за пълно изтегляне и дори напротив – ще обсъжда увеличаване на контингента от военни съветници заради влошаващата се ситуация в Централноазиатската република. Там България участва с мисия от 100 военни, които съветват афганистанската армия. Третият въпрос е и най-болезненият – за разходите, които поемат отделните държави от Алианса. Съгласно ангажимента, поет от срещата на върха в Уелс през 2014 г., държавите членки имат хоризонт от 10 години, за да достигнат 2% дял от БВП за отбрана и 20% от тези разходи да са за модернизация на оборудване и въоръжение. Към началото на годината едва шест държави членки, от които част от Балтийските републики и Румъния, изпълняват този критерии. Именно в началото на годината на срещата във формат военни министри, секретарят по отбраната ген. Джим Матис предупреди колегите си, че „американските данъкоплатци няма повече да плащат за сигурността на вашите деца“. Ако България не сключи договор за новия многоцелеви изтребител, който вдига процента на разходи за отбрана, ще остане на ниво от 1,14% военни разходи, предупреди миналата седмица президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев.

Първата среща на върха, в която той участва, ще мине под знака на разногласията в оценката за състоянието на армията, които има той с новия министър на отбраната Красимир Каракачанов. Каракачанов изтегли доклада за състоянието на отбраната, в което се посочваше, че армията само частично е в състояние да изпълнява конституционните си ангажименти. Аргументът му беше, че „не къса диагназота на болния“, а към нея иска да се посочи и „рецепта за оздравяването“.

За (НА)ЛИЧНО 363 Articles
Александър Атанасов

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван