Кралят на синтетичната дрога Б.Б.

bb-sik

Има едно любопитно съвпадение в историята, разказана пред Шуменския окръжен съд от Васил Костов – Кеца, обвинен по делото „Килърите“ през 2011 г. и разказа на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов пред парламентарната комисия по вътрешен ред през 2008 г.

Става въпрос за една и съща схема за трафик на дрога: от България за Турция пътува синтетика, която там се разменя на бартер и в България се връща хероин.

По думите на Кеца през годините преди да стане главен секретар на МВР (преди 2001 г.), за този канал е отговарял Бойко Борисов. Във връзка с канала трябвало да се реши някакъв проблем с Косьо Самоковеца, както и с Мето Илиенски, за когото по неизвестна причина Борисов се застъпил.

Ваньо Танов описва същата схема, но вече в края на 2006 г., а участниците са Братя Галеви и Златко Баретата, между които също възникнал някакъв проблем.

Васил Костов – Кеца, работил като охрана на Бай Миле и обвиняем по делото „Килърите“ пред Шуменския окръжен съд:

„Костов, който е бил охрана на Милчо Бонев – Бай Миле, заяви, че разрешителните за повечето оръжия на охраната са били регистрирани на фирма „Ипон“. Освен това Костов е присъствал на среща, състояла се във Виенската градина на паметника на Васил Левски в столицата, в която са участвали Бай Миле, Сретен Йосич, Бойко Борисов, Стоил Славов и евентуално Венцислав Стефанов. На нея босовете са обсъждали как да съберат пари, за да стане Бойко Борисов главен секретар на МВР. Костов е бил и на друга среща на босове на СИК, веднага след убийството на Поли Пантев, на която те са се карали за неговото наследство от 80-100 млн. долара. Тогава Женята и братя Пехливанови не са давали повече от 10 млн., но се разбрало, че Бойко Борисов има бригада, която да окаже натиск върху тях. Васил Костов – Кеца заяви още, че Бойко Борисов е отговарял за канала за хероин от Турция към България и за каптагон и синтетична дрога в обратна посока. Във връзка с този канал трябвало да се реши някакъв проблем с Косьо Самоковеца, както и с Мето Илиенски, за когото по неизвестна причина Борисов се застъпил. За потвърждение на думите си Костов каза, че по онова време Бойко Борисов е излизал с човек от Червен бряг.“

Ваньо Танов, бивш шеф на ГДБОП пред Комисията по вътрешен ред:

„Малко преди това, на 23-ти трябва да е било, за Коледа, това е 2006 срещу 2007 година, от Национална служба „Сигурност“ е постъпила една справка…

От докладната записка, тогава на Национална служба „Сигурност“, тяхната информация, която бяха придобили беше, че между Галеви и Златко-баретата ще избухне сериозен конфликт. При нас течеше по-различна информация от тази. Ние, обект на разработка, в направление „Терор“ беше лицето Тони-мамата, той се контролира със специални разузнавателни средства, по разработването на това лице течеше по-друга информация, че той е посредник за уреждането на среща между Галеви и Златко-баретата.

В момента, по наши данни, ние смятахме, че двете лица Галеви и Златко-баретата, ще осъществят контакти и ще си решат въпроса. **В едната посока да заминава синтетиката, която е на Галеви, в другата посока да влиза хероина, като двете групи не си пречат по между си, защото, когато работят самостоятелно, стоката се предава в Турция и на бартер се взема хероин**. Няма движение на парични средства, не могат да бъдат проконтролирани. И това беше, според мен, добър техен ход.“

Разказът на Кеца е труден за потвърждаване, тъй като всички цитирани участници с изключение на Венцислав Стефанов са покойници. „Евентуално“ участвалия в сбирката Стефанов отрича категорично.

Данните на Танов обаче са засечени със СРС от ГДБОП, което вече е „друга бира“, както би се изразил един покоен познат на премиера.

Износът на синтетична дрога от България към Близкия изток е организиран от Държавна сигурност още през годините на развития социализъм. Логично възниква въпросът дали не става за един и същ канал, с един и същ modus operandi, който само сменя надзирателите си през годините:

– Преди 2000 г. каналът се държи от СИК, а го надзирава Бойко Борисов, който „решава проблемите“ със Самоковеца и Илиенски. След това сикаджиите по думите на Кеца купуват на Борисов поста главен секретар на МВР.

– 2006 г. за канала вече се борят Баретата и братя Галеви, а героите, които „решават проблемите“ са Тони Мамата, Алексей Петров и Румен Петков.

Фирмата от Червен Бряг

Биволъ откри една възможна топла връзка между двата канала. В разказа си пред съда Васил Костов – Кеца споменава, че Борисов тогава „излизал с човек от Червен Бряг“.

През 1997 г. Бойко Борисов, иракчанинът Самир Искандер Ибрахим, Пламен Тачев Петров, Николай Нинов Костов, Веселин Нинов Костов и Венцислав Христов Божилов основават в Червен бряг фирмата „Прайхим“ ООД, която се занимава с производство на сапуни. Борисов напуска тази фирма след година и половина, но запазва контактите си с някои от съдружниците. Любопитно е също, че по това време другарката в живота на Борисов, Цветелина Бориславова регистрира фирма със сходно име в София – „Прахайм“ вместо „Прайхим“

През октомври 2001 г. Борисов и Пламен Тачев регистрират „Би енд Пи Комерс“. След като става главен секретар на МВР Бойко Борисов излиза от фирмата в началото на 2002 г., а на негово място като съсобственик е вписана Надка Петрова Маринова. Заедно с Цветелина Бориславова, Маринова е съсобственик на охранителната фирма „Ипон 1“ създадена от Бойко Борисов.

В момента Пламен Петров, който е от Червен Бряг е депутат от ГЕРБ. Той успя да се прочуе с класическа шуробаджанащина, назначавайки дъщеря си на работа в парламента.


Цветелина Бориславова агитира за Пламен Петров в Червен Бряг

Екзекутираният насред София хроникьор на мафията Георги Стоев разказва интересна история за общия бизнес на Пламен Тачев и Бойко Борисов от мутренските години. Написаното от Стоев съвпада и с казаното от Васил Костов – Кеца за взаимоотношенията в СИК и предначертания възход на Борисов (виж карето).

Георги Стоев 2007 г. Маргина, Бойко и другите

–  Нормално е да изчакаме Бойко да стъпи в длъжност – с малко тържествен тон каза Бай Миле. – Все пак ние го направихме човек. Ако има милиони, то е благодарение на нас – с леко завистлив тон продължи той.
–  Така че, сега ще връща услуги – удари по стената Маджо. – Още утре му се обади, Милчо, да свали разработката от теб и да разкара тия куки, така не можеш да си вършиш работата.
– Нема проблеми с него – намигна важно Бай Миле.
Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. „За какво му е този Бойко?- бях подхвърлил тогава. – Той е най-обикновена шушумига.“ “ Да, ама скоро ще се променят нещата – отговори ми тогава Стуканьов. – Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистят сметките с враговете си, без никой да им търси отговорност.“

Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижим. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на „Граф Игнатиев“. Казваше се „Long John“. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: „Утре ще оправим нещата.“
Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето – Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли.
– Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! – изхилил се Поли. – Колкото
до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи – приключил разговора той.

Държавният резерв

Други двама съдружници на Борисов от „Прайхим“ са попаднали на радара на правосъдието покрай аферите с Държавния резерв. Веселин Нинов Костов е близък до Мирчо Циганина и днес е подсъдим по делото за източване на резерва чрез сделки с горива и зърно. Брат му Николай също е замесен в схемата и е подсъдим за участие в ОПГ и документни измами.

Това е друга сюжетна линия, която отвежда към скандалното решение на ГЕРБ да ликвидира Държавния резерв без никаква отчетност. Според проектозакона на ГЕРБ ликвидационна комисия трябва да оцени запасите от стоки и продукти на държавата, но не преди закриването на Държавния резерв, а след това. Не е ясно как това ще се отрази на текущото дело срещу съдружниците на Борисов, но очевидно има воля да се действа на тъмно, което може да заличи доказателствата за минали злоупотреби.

Иракската връзка

Най-интересен за амфетаминовия сюжет е Самир Искандер Ибрахим, известен също като Самир Францис. Самир Ибрахим напуска фирмата „Прайхим“ заедно с Борисов в края на 1998 г. През март и август на същата година той регистрира две фирми със Златомир Иванов Иванов – Златко Баретата: „Бинго Нова“, което се намира в подлеза на Централна гара и „З.Е.С.“, в която Ибрахим е управител. З.Е.С. в момента е със запорирано имущество заради делото срещу Баретата.

Това едва ли притеснява особено Ибрахим-Франсис, тъй като старият му делови партньор Бойко Борисов не го забравя през годините. Иракчанинът върти солиден бизнес с имоти и строежи в София и се облажава от сделки прокарани в Софийски общински съвет докато Бойко Борисов е кмет. Една от най-скандалните заменки е предложена от услужливия син съветник Борислав Бориславов, шеф на софийското СДС, но това е отделна история.

Общата фирма на Борисов и иракчанина Ибрахим, а впоследствие общата бинго зала на Ибрахим с Баретата водят към една друга позабравена, но много интересна история, която се разшумя покрай отвличането и убийството на двама български шофьори в Ирак през юли 2004 г.

Добре известно е, че Баретата инвестира в игрални и бинго зали. Негова собственост са както „Бинго Нова“, така и „Бинго Елит“. През 2000 г. Баретата основава Казино „Елит“ и става негов изпълнителен директор. В края на 2003 се провежда общо събрание, на което Баретата предава управлението на Константин Иванов Динев, Махер Абдула Хасан и Мария Димитрова Хасан.

С какво се занимават последните става ясно от един доклад оставен анонимно в пощенските кутии на депутатите от Комисията по вътрешен ред и сигурност през март 2005 г. Тогава той е публикуван единствено във вестник „Седем“. Преди няколко години за него си спомни и сайта Afera.bg.

Публикуваме отново този текст, след като потвърдихме от независим източник, че той е съставен от служители на НСС. В него става дума за нова мафиотска организация за синтетична дрога, закриляна от тогавашния главен секретар на МВР – Бойко Борисов.

===Начало на доклада===

„Причината за отвличането и убийството на българите са неуредени сметки от наркобизнес. Историята започва с показните убийства на няколко знакови фигури в търговията с наркотици в България. Официално поръчителите са неизвестни и едва ли някога ще станат публично достояние, но можем да се досетим, ако проследим кой зае мястото им.

Така се създаде и новата мафиотска организация, която стана причина двамата българи да загубят живота си в Ирак.

Тя се превърна в един от основните доставчици на синтетични наркотици в Близкия изток.

Дрогата се произвежда във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея са собственикът на ресторант „Кошарите“ – Константин Динев, (близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев), синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и членовете на на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП (освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик).

Суровината за производство се доставя от ливанеца Адел Саркиз, а готовата продукция се транспортира за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Дрогата се укрива в тайници на превозваните автомобили и ремаркета. Безпрепятственото преминаване на гарницата е дело на Тихомир Стойчев, чрез мрежата от служители в Агенция „Митници“ и МВР. Дистрибуцията и продажбата на наркотици се извършва от иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари. Парите получени от сделките се „изпират“ в казино „Елит“, което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката, и на иракчанина Махер Хасан – съдружник на Мето Илиенски.

Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов.

Неговото протеже – директорът на РДВР – Благоевград Богомил Янев – не позволява разследване на цитираните по-горе араби, въпреки многобройните сигнали.

Живеещите в гр. Сандански Бленд и Саад Амин наред с наркобизнеса многократно демонстрират незачитане на законите – от хулигански прояви до криминални престъпления като открито заплашват полицейските служители.

Подобно е поведението на Хайрала Салех, зад когото стои зам-директорът на НСС, близък до Тихомир Стойчев и личен познат на покойният Фатик. (Няма да е изненада, ако отношенията със Салех са прикрити и той е записан като доносник и на службата). Възползвайки се от протекциите на службата за сигурност, той притиска свои конкуренти в бизнеса и ги заплашва открито, че могат да бъдат изгонени от България само ако се обади по телефон на ген. Чобанов. (Тогава шеф на НСС – бел. р.).

Същите покровители осигуряват контакти на Салех с оръжейни търговци, с които той преговаря от името на НСС.(Собствениците на няколко държавни оръжейни фирми се чувстват доста объркани).

Чрез лично предани служители на МВР главният секретар Б. Борисов притиска конкурентните групировки в наркобизнеса.

Информацията за това кой и как да бъде ударен се подава от Тихомир Стойчев и от един бивш шеф на Отряда за борба с тероризма, който ръководи и престъпна група за „мокри поръчки“. (Кой ли застреля толкова професионално Фатик и защо ли имаше толкова противоречия между първоначалните показания на свидетелите и официално обявеното от главния секретар на МВР?).

Всичко действаше като добре смазана машина, докато типично по арабски братята Амин не се се скараха за пари с Хасан Санджари. Хайрала Салех застана на страната на братята Бленд и Саад. Между другото, по времето, когато отношенията им бяха добри, покровителите от НСС и Бойко Борисов уредиха Санджари да бъде приет в президенството и МВнР. След като се наложило да почака във Външно министерство повече от час, разяреният иракчанин се е разкрещял: „Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!“. (Може пък да се опитал впоследствие?)

След възникналия скандал с неуредените бизнесотношения Санджари неколкократно отправя заплахи, като иска да му бъде изплатена значителна сума. Тъй като няма резултат, той отвлича камионите, превозващи поредната пратка, заедно с шофьорите, работещи за Бленд и Саад с искане за откуп.

Похитителите са търсели точно тези българи. Защо ли информацията бе укрита?

Водят се неколкодневни преговори без резултат. (Собственикът на камионите и автокъщата в Благоевград е имал информация за отвличането няколко дни преди официалното съобщение. Два дни след това той прекрати дейността си.)

Разгневеният Салех решава да включи „тежката артилерия“ – Борисов и Чобанов. (Последният не е изцяло „в час“. През цялото време е воден за носа от заместника си.) Под ръководството на Бойко Борисов е разработен план за действие. (Интересно защо министър Петканов не е запознат?). Пред президента Първанов е изложена версията, че НСС разполага с информация къде похитителите държат българските заложници. (Естествено, Хайрала Салех познава добре съдружниците си и е в състояние да уреди освобождаването им срещу откуп.) Държавният глава е убеден от Борисов и Чобанов да одобри план за освобаждаването на шофьорите като предоставя правителствения самолет и съдейства за отпускане средства от БНБ.

Комична ситуация?!

Едната страна в мафиотския сблъсък взема пари от държавата, за да уреди отношенията си с другата. (Не трябваше ли Парламентът да одобри това?). Разбира се, участниците от българска страна Първанов, Борисов и Чобанов са си направили и друга сметка – да станат национални герои. Между другото, преди заминаването са подготвяни ордени като дори Борисов е организирал бляскаво посрещане с пресконференция.

За Ирак потегля българска група, ръководена от Бойко Борисов, в която е и покровителят на Хайрала Салех от НСС. В нея са включени служители на СОБТ. (Има ли заповед на министър Петканов?) Не е ясно точно кога и на кого е хрумнала идеята да нападнем Санджари, да освободим шофьорите и да си разделим парите за откупа. Доста тъп екшън сценарий, изцяло в стила на главния секретар.

Атаката се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ. (Пълно медийно затъмнение).

Вбесеният Санджари продава заложниците на групировката на Ал Заркауи, а нататък е известно. След това по заповед на Бойко Борисов е отправено силно внушение към всички, които имат отношение по случая да мълчат. (Така де, нали го очаква политическа кариера. Не може да я рискува заради някакви си шофьори). Дори и съпругите на убитите шофьори престанаха да питат. (Заплашени са, че нещо ще се случи с децата им).

Хайрала Салех на всеослушание обявява, че е награден с държавно отличие от президента Първанов. Може би заради убийството на българите?

Братята Амин строят нова фабрика за каптагон. Двамата са толкова нагли, че отправят открити заплахи срещу лидери на СИК и ВИС. Назрява нов конфликт и възниква въпросът, кой ще е жертвата сега. Може би отговорът е в това, на чия страна ще застанат Борисов и марионетките му в МВР“.

===Край на доклада===

В този текст за пръв път Борисов е свързан публично с трафика на амфетамини. По-ранни информации са го свързвали с незаконно производство на фалшиви цигари.

„Знаем откъде е дошло писмото. Това са мишоци, а на единия от тях му секна контрабандата в Петрич и сега търси нови връзки“ – коментира след публикацията на този текст Борисов.

Пресата приглася на главния секретар и пише за донос и компромат срещу бъдещата му политическа кариера. Набляга се на недостоверните моменти като акцията на антитерористите от СОБТ срещу Санджари.

Обществеността научи за отвлечените българи след като Ал Джазира обявява исканията на похитителите от групата на Ал Заркауи на 9-ти юли. Същата вечер в МВнР е сформиран кризисен щаб.

В отговор на парламентарно питане министър Петканов признава, че Бойко Борисов и още четирима служители са били командировани в Ирак от 10 до 14 юли 2004 с подпис на неговия заместник – Румен Стоилов.

Тук официалната версия и тази в анонимния текст сериозно се разминават. Според логиката на изложението и хронологията на събитията, акцията на СОБТ би трябвало да се е провела преди шофьорите да попаднат в ръцете на Ал Заркауи, или в периода 1-8 юли 2004.

Дали отвличането е било известно на българските служби преди за него да бъде обявено официално не се знае. Има данни, че в периода 1-5 юли от фирмата към която са работели шофьорите са пробвали да решат проблема по свои канали. В крайна сметка те уведомяват МВнР за отвличането само няколко часа преди съобщението на Ал Джазира.

Петканов твърди също, че откупът за похитителите на Лазов и Кепов в размер на 30 000 долара е осигурен на място „от иракски бизнесмен, пред който екипът под ръководството на гл.секретар на МВР е поел ангажимент, че ще бъде възстановена след прибирането на заложниците.“

Повечето въпроси на депутатите са подминати от Петканов с аргумента, че се отнасят до „квалифицирана информация“. Това обаче по-скоро потвърждава, че някаква част от изнесеното в анонимния доклад е достоверна.

Българин по заслуги

Всъщност Хайрала Салех се изписва още като Кхайр Ала А Салех или Хайралла Ахмед Салех. Малко известен факт е, че след тази случка той е станал български гражданин, записан е под името Хаир Ала Ахмед Салех, но продължава да се подвизава с различни имена и титли.

През октомври 2005 Хайри Сейлехъ, представящ се като председател на Атлантическия клуб на Ирак в България гръмко съобщава, че убийците на българските шофьори са заловени.

На 2-ри март 2006 г. д-р Хайри Салех коментира, че българските войници, които ще охраняват лагера Ашраф „ще бъдат избити до крак“ (странно съвпадение с думите на Санджари, цитирани в доклада на служители на НСС година по-рано: „Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!“). Салех вече се представя като съветник на иракския президент Талабани и шеф на Атлантическия клуб в Багдад.  Според външния ни министър Калфин обаче Салех няма нищо общо с иракските институции.

Решението за натурализацията на иракчанина с многото имена е взето от президента Първанов, но е по предложение на скандално известния зам.-председател на ДАНС Николай Методиев, който тогава е зам.-директор в НСС, научи Биволъ от достоверни източници.

Именно Методиев, който не е споменат с името си в анонимния доклад, е закрилника на Салех от НСС. Иракчанинът е натурализиран по чл. 16 от Закона за българското гражданство, който допуска изключения от процедурата ако „Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта“.

Николай Методиев беше последният зам.-директор на ДАНС от екипа на Петко Сертов. Той напусна агенцията през декември 2009 г. но в медиите упорито се говореше, че именно от него е спряна и фактически е провалена разработката „Лиани“ за черните каси на ДПС. Протежето му Хаир Ала Ахмед Салех днес има бизнес с горива чрез фирмата „Дител Ойл“ ООД.

Колкото до „съдружниците“ от фабриката за амфетамини край Кулата, които въртят казиното „Елит“ (перачница за доходите от наркотрафика), те нямат проблеми с правосъдието. Под управлението на Константин Динев и иракчанина Махер Хасан (виж по-горе за връзката на двамата с Баретата), към края на 2010 г. казино „Елит“ е в добро финансово състояние и дава работа на 116 души. Това се вижда от годишните финансови отчети на акционерното дружество, публикувани в Търговския регистър. Биволъ не откри данни за съдружие между Махер Хасан и Мето Илиенски, както се твърди в доклада на хората от НСС.

Борисов „къса опашката“?

Твърде много и твърде подробни са съвпадащите информации от различни източници за съпричастността на Борисов към трафика на дрога от и към Близкия изток.

Борисов е наблюдавал трафика на амфетамини в края на 90-те, но скача на по-високо ниво, след като престъпни босове му купуват поста главен секретар на МВР – това излиза от показанията на Васил Костов – Кеца през 2011 г. Към тях трябва да се отнасяме със съответната доза скептицизъм, но е трудно да бъдат игнорирани, тъй като Кеца е вътрешен човек в групировките и е бил охранител на покойния бос Бай Миле. Прокуратурата е образувала проверка по сигнал на граждани и ще трябва да излезе с определение за казаното от Кеца.

 

От Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“, носител на Международна награда за защита на човешките права „Златен гълъб“, са изпратили днес сигнал до председателя на Европейския парламент Йежи Бузек и до главния прокурор Борис Велчев, с искане за образуване от Прокуратурата на досъдебно наказателно производство с внасяне на обвинителен акт в съда срещу Бойко Борисов, настоящ министър-председател на Република България.

Искането е направено от членовете на обществения съвет на правозащитната асоциация инж. Петър Пенчев и редактора на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, след станалите известни от две информационни агенции публичните показания от 25.11.2011 г. в български съд на свидетел за престъпно посегателство срещу закона, извършено от Бойко Борисов.

Правозащитниците се позовават на съобщението от Агенция „Фокус“ за публичното заседание по друго дело в Шуменския окръжен съд, на което подсъдимият по делото „Килърите“ Васил Костов – Кеца проговори за връзките на Бойко Борисов с групировката СИК. Костов е присъствал на среща, състояла се във Виенската градина на паметника на Васил Левски в столицата, в която са участвали Бай Миле, Сретен Йосич, Бойко Борисов, Стоил Славов и евентуално Венцислав Стефанов. На нея босовете са обсъждали как да съберат пари, за да стане Бойко Борисов главен секретар на МВР. Костов е бил и на друга среща на босове на СИК, веднага след убийството на Поли Пантев, на която те са се карали за неговото наследство от 80-100 млн. долара. Тогава Женята и братя Пехливанови не са давали повече от 10 млн., но се разбрало, че Бойко Борисов има бригада, която да окаже натиск върху тях. Васил Костов – Кеца е заявил още, че Бойко Борисов е отговарял за канала за хероин от Турция към България и за каптагон и синтетична дрога в обратна посока.

Цитирайки и друга агенция „КРОСС“ с уточнението, че пред съда обвиняемите отговарят по дело за участие и ръководене на организирана престъпна група, умишлени убийства и палеж, Пенчев и Чобанов стигат до извода, че могат да се приемат за истина показанията дадени под клетва в Шуменския окръжен съд на 25.11.2011 г., особено когато българският гражданин Васил Костов е изправен в съда след досъдебно наказателно производство от българската Прокуратура. И тъй като тези факти пряко не касаят образуваното дело в Шуменския съд, то по тях няма да има произнасяне от настоящия съдебен състав от българския съд, затова е наложително разглеждането им от друг състав на съда, след внасяне на друг обвинителен акт от българската Прокуратура, смятат правозащитниците.

Като допълнителни доказателства, представителите на гражданската организация посочват, че тази схема на престъпно нарушаване на закона – чрез подобен „канал за хероин от Турция към България и за каптагон и синтетична дрога в обратна посока“, е описана и от свидетелските показания на Ваньо Танов, бивш шеф на ГДБОП (данните на Танов са засечени със СРС от ГДБОП) пред Комисията по вътрешен ред на 40-то Народно събрание (линк в ИНТЕРНЕТ http://www.balkanleaks.eu/en/shorthand-bg.html?start=13 ). Това признание на екс-шеф на службите, дава основание за косвено аналогично потвърждение на изнесените факти пред Шуменския съд на 25.11.2011 г. от Васил Костов, се сочи в сигнала.

Capture_decran_2011-11-28_a_09.52.57

Още преди година „Биволъ“ публикува разследване с данни, които насочват към преки връзки и общи интереси между Премиера и дупнишките „феодали“ със заглавие „Има ли топла връзка между Братя Галеви и Бойко Борисов“. В него се разкрива оперативна информация, че в дупнишки цех на фармацевтичната компания „Актавис“ нелегално се произвежда синтетична дрога. Взаимоотношенията между собственика на „Актавис“ Тор Бьорголфсон и Цветелина Бориславова чрез СИбанк са фрапиращи. Информацията от разследването идеално пасва и допълва пъзела на изнесените от Танов данни за участието на Галеви в амфетаминовите канали.

Авторите на сигнала предлагат на Прокуратурата да не подминават и други свидетелски легитимни показания, дадени пред съд в чужбина – на 07.04.2009 г. пред Белградския окръжен съд известният наркобос (посочен и от Васил Костов пред Шуменския окръжен съд), Сретен Йосич (по-известен като Йоца Амстердам), заявява, че по времето, когато е бил в България, е закрилян от главния секретар на МВР Бойко Борисов. В същата посока е и свидетелството под клетва в същия югославски съд година и половина по-късно, на 30 ноември 2010 г., от защитен свидетел срещу Сретен Йосич – Томислав Марянович, който признава, че „Бойко Борисов, по времето, когато е ‘главен секретар на полицията’, е бил човекът на Сретен Йосич и на дясната му ръка Слободан Джурович в България.“

Накрая Пенчев и Чобанов акцентират върху много важно доказателство – секретният доклад от 05.09.2006 г. на Американското посолство в София до Държавния департамент на САЩ, в който се сочат обвинения в миналото за връзки на Бойко Борисов със сериозна контрабанда на метаамфетамини ( линк в ИНТЕРНЕТ http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html ). В тази връзка, правозащитниците специално привличат вниманието на Главния прокурор и председателя на Европарламента върху факта, че информация от американската секретна служба SIMO е потвърждение на тези обвинения.

Пенчев и Чобанов сочат и седем членове с 19 алинеи от Наказателния кодекс, с наказание лишаване от свобода до 20 години, за пренасяне през границата на страната на наркотични вещества, както и за участие в организирана престъпна група, по които те настояват да се проведе наказателното производство срещу настоящия премиер на България Бойко Борисов.

„Надяваме се Европейският парламент да следи отблизо това публично оповестено в българския съд, нарушаване на закона в най-висшия кръг на политическата олигархия в България“, завършват сигнала Пенчев и Чобанов.

 

В доклада на офицерите от НСС, писан през 2005 г. се твърди, че като главен секретар в МВР Борисов е закрилял бизнеса с амфетамини на иракчаните и Баретата.

Не е безобидна и връзката между Борисов, иракчанина Ибрахим-Франсис, Златко Баретата и другите иракчани около Казино „Елит“, която е проследена за пръв път в това разследване. Тя допълва по естествен начин мозайката от наличните до момента данни.

Видно от обясненията на Ваньо Танов през 2008 г., каналът продължава да съществува и е закрилян от най-високо ниво в МВР след като Борисов напуска ведомството и се отдава на политическа кариера.

Тези процеси естествено са наблюдавано внимателно от службите на САЩ, които са натрупали съответната информация и сега побутват бившия силов бос Борисов в „правилната посока“, без да забравят с кого си имат работа.

За това свидетелстват както докладът изготвен за швейцарска банка публикуван в списанието „Конгрешънал куотърли„, така и неочаквано разсекретения от Уикилийкс дипломатически доклад на посланик Байърли, написан през 2006 г.

 

„Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“ – това е заключението на дипломатически доклад посветен на Бойко Борисов, изпратен от посланик Байърли на 9 май 2006 г. [06SOFIA647] [Превод на български] Докладът е със степен на конфиденциалност СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ. Над тази степен са само грамите ТОП СЕКРЕТНО, с които Wikileaks не разполага.

Причините за класифицирането са с код 1.5 (b,d), което означава, че в доклада са използвани конфиденциални източници.

Грамата има и друга особеност. Тя е една от малкото в масива от 978 доклада от София, прегледани и одобрени едновременно от политическия съветник, военния съветник и съветника по сигурността на американското посолство, както и от посланик Байърли. Всички тези атрибути я превръщат в неоспорим и фундаментален документ, който разкрива образа на българския премиер в очите на водещата държава в света.

„Мръсотията“

Така е озаглавил Байърли раздела, резюмиращ криминалното минало на Бойко Борисов. По една случайност параграфът носи и „щастливия“ номер 13, а в скобите след него е нивото на класификация, което никак не е случайно и отговаря на най-високото ниво на секретност за грамата SECRET//NOFORN:

„13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“).“

Tрафикът на метаамфетамини стана публична тема през пролетта на 2008 г, след прочутата среща на Румен Петков с Братя Галеви под шефството на Алексей Петров. Скандалът доведе до оставката на Петков. Месец по-късно, в началото на май 2008, бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов хвърли бомба с твърдението, че фармацевтична компания в Дупница произвежда нелегално синтетична дрога, която се изнася за арабските страни, а приходите пълнят червените партийни каси. В Дупница е заводът „Актавис“, собственост на исландския милиардер със спорна репутация Тор Бьорголфсон, който е и съдружник на Цветелина Бориславова в СИБАНК. Ген. Атанасов тогава заяви, че в МВР има данни за метамфетаминовия трафик, по които не се работи и обеща по-подробни разкрития „Когато му дойде времето“.

Когато искат да омаловажат написаното от американските дипломати, засегнатите по рефлекс изтъкват, че става въпрос едва ли не за слухове, които просто са регистрирани от усърдни чиновници в посолството. Разбира се, това не е вярно, защото по тази абсурдна логика излиза, че информационната система на САЩ работи по слухове и клюки. Нескопосните опити да се омаловажи неудобната някому информация се превръщат в бумеранг с обратна сила. Пример за подобни трагикомични напъни бяха изявленията на бившия министър на МВР Румен Петков да квалифицира американските посланици с обидното определение „треторазрядни доносници“, след като лъснаха на бял свят подробности за неговия морален облик.

В горната грама обаче имаме нещо много по-сериозно. Тя е колективен труд на почти целия дипломатически екип на посолството. Освен това за достоверността на информацията е посочен и конкретен източник, на който Байърли се е позовал. Това е загадъчното SIMO, което потвърждава „оперативните“ данни за участието на Борисов в сериозни криминални структури и деяния.

Проверка, извършена в публикуваните до момента около 13000 грами в сайта на Wikileaks показа, че абревеатурата „SIMO“ се споменава едва 4 пъти. От контекста на цитатите и съдържанието може да се направи предположение, че „SIMO“ е американска държавна агенция, свързана със сигурността и информацията. В секретна грама от Буенос Айрес се споменава, че SIMO и DEA са представени в „правоохранителния комитет“ към посолството, заедно с политическата, финансовата и правната служба на легацията [06BUENOSAIRES2590]

Вторият параграф от „Мръсотията“ е специално посветен на връзките на Борисов с Валентин Златев, директор на „Лукойл България“:

„14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда „танто-за-танто“, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.“

Разследване на Биволъ хвърли светлина и върху друг епизод от съвместния бизнес на Борисов и Бориславова с фигури от престъпния свят като „Пашата“, споменати в грамата. През март 1995 г. в Крайморие НСБОП разбива фабрика за нелегално производство на цигари, собственост на фирмата „Тео Интернационал“, в която съдружници са Борисов, Бориславова, Румен Николов – „Пашата“ и Ангел Бончев от Литекс. Разследването така и не довежда до обвинения. Борисов продава дяловете си в „Тео Интернационал“ на Иво Каменов, един от съдружниците в групировката ТИМ, цитирана в американските грами като „изгряващата звезда на българската организирана престъпност“. Източници на Биволъ информират, че тютюневите машини от Крайморие фиктивно са изнесени за Ливан преди години, с помощта на сирийски бизнесмен. В действителност те са били тайно преместени около голям град в Североизточна България и до момента продължават да произвеждат необезпокоявано нелегална продукция.

Валентин Златев е споменат и в известната грама за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю. „Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са подозирани в силни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност“ – преценява Пардю през 2005 г.

От грамата се разбира също така, че Борисов твърде често се среща с представители на руското посолство, но избягва да афишира това, докато в същото време „често парадира с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ.“ Ренгеновата психологическа снимка на особеностите, слабостите и качествата на бъдещия премиер е непогрешима:

„16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ.“, сочи анализа в доклада. Неформалният лидер на ГЕРБ съвсем директно се е пазарил с американците за политическа подкрепа на парламентарните избори, като благодарност за проамериканските си позиции. „Ще сваля правителството, след като се договорим за базите„, бил предложеният директно бартер, който впечатлил американците.

Като пример за противоречивостта е посочено как от една страна Борисов обещава на САЩ пълна подкрепа за военните бази и участието ни в международните военни мисии, а от друга си позволявал да критикува демагогски публично проамериканската политика на БСП със следните думи: „Ирак (правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна.“

Интересен е пасажът, в който Байърли докладва, че след писмено предупреждение от американска страна Борисов спрял веднага с подобна антиамериканска риторика. За да се направи на лоялен, той категорично обещал да унищожи партия АТАКА. Въпреки това новата политическа звезда на България си остава човек с „улично образование“, твърде повърхностен и „с малък диапазон на внимание“, което го кара да не се задържа дълго на една тема и да „крачи напред-назад из кабинета си, като тигър в клетка“. Не е пропусната неговата особена чувствителност и непоносимост към всякакъв вид частна, или публична критика.

Една от основните егоцентрични слабости на премиера ни е да си прави реклама. Анализът в грамата дори издава негативна оценка. „Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му.“ Споменава се, че лично той е изградил стройна машина за ПР, която да гради публичния си образ. Български журналисти обаче не са спестили в частни разговори пред служители в посолството истината, че спрямо тях се прилага методът на „моркова и тоягата“. Борисов или плащал в брой за да бъде хвален в медиите, или директно заплашвал непослушните.

Като цяло Бойко Борисов е оценен като вероятен политически лидер, който единствено може да разруши статуквото на Тройната коалиция. Според грамата обаче той остава „непредсказуема личност с необуздани политически амбиции.“

Със сигурност американците не са забравили с кого си имат работа, защото изнесените данни са шокиращи за един премиер на европейска държава. Самият Борисов вероятно би искал някои подробности от биографията му, които са изследвани и са станали известни на тези кръгове да бъдат завинаги погребани в дипломатическите папки.

Макълдауни – Обяздването на руския жокер
Две години и половина след Байърли, посланик Макълдауни описва бъдещия премиер на България като „сурова политическа сила“ [08SOFIA672] (Превод на български). Той е „нетърпелив“ и „променящ мненията си всеки ден“ според информатори от ГЕРБ. При първата си среща с посланика той заявил, че българите не могат да взимат решения сами и разчитат на Брюксел и Вашингтон „да кажат на премиера какво трябва да се направи“.
Въпреки заявената западна ориентация, Борисов е като жокер когато става въпрос за Русия – отбелязва Макълдауни. Той има близки връзки с Валентин Златев, за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой. Златев бил и голям финансов поддръжник на БСП, отбелязва в скоби Макълдауни. Борисов флиртува и с електората на Атака. Пред свои хора от ГЕРБ той казал, че „от време на време“ ще прави про-руски изказвания, но ще страни от дебата Русия срещу НАТО, за да е щастлив електората му.
Победата на Борисов ще е илюстрация за продължаващата българската политическа незрялост, смята американският посланик. Обгрижвайки гордостта на Борисов и необходимостта му да получи легитимност, американците разчитат да насочат ГЕРБ към „модерна политическа формация“.
За разлика от предшественика си Байърли, Макълдауни вече говори не само за „побутване“ на Борисов, а с метафора от родеото: ако Борисов победи на изборите, на американците им предстои „трудна езда“.

Батман на конец

boyko_shliferБойко Борисов не може да се похвали с монопол върху прозвището „Батман“. В световните новини то вече беше присъдено на Путин от друга изтекла грама, оприличаваща руския премиер на „Батман“, а президента Медведев на „Робин“.

Колко е дълъг конецът с който е вързан българският „Батман“? И има пространство за маневриране извън треакторията между явните жестове към американците и тайните срещи с руската резидентура?

От една страна, САЩ очевидно разполагат с много сериозни компрометиращи данни за престъпна дейност на Борисов в миналото и умело експлоатират егото му, разчитайки на обещаната лоялност.

От друга страна личи, че премиерът силно зависи от „регента“ Златев, който е избраник на руските „кукловоди“. От дипломатическите доклади узнахме, че Борисов си е признал пред американците за заплахата на Путин да врътне кранчето на газа [09SOFIA561]. Но не се изключва възможността да има и персонални заплахи. Ако е вярно, че Златев е свързан с руската разведка излиза, че руските служби също са в течение на компрометиращите факти, които американците знаят за Борисов.

Показателен е драматичният обрат в отношението на Бойко Борисов към руските енергийни проекти у нас и най-вече към  АЕЦ „Белене“. В преговорите изневиделица се включи като консултант на руската страна Валентин Златев, а позициите на проамериканските министри като Трайков и Младенов се разклатиха.

Идват драматични месеци, в които на България предстоят избори и съдбоносни решения, свързани с енергийната ни независимост от Русия. Има реален риск европейският цивилизационен избор на страната и защитата на националния ни интерес да бъдат сервирани на тепсия от един български Батман на по-старшия му руски брат.

 

Всички важни съветници в американското посолство са участвали в изготвянето на портрета на Бойко Борисов, обрисуван в този доклад, който е с най-висока степен на секретност.

„Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини.“ – пишат американските дипломати през 2006 г.

Напълно възможно е обвиненията в миналото да се базират на цитирания по-горе доклад на офицерите от НСС. Американските служби едва ли са пропуснали да се запознаят със съдържанието и да проучат произхода на такъв скандален документ.

Но за разлика от други твърдения на американските посланици за тъмното минало на български политици, в своя доклад Джон Байърли е цитирал конкретна секретна американска служба – SIMO. Тя е потвърдила обвиненията за участие на сегашния български премиер в наркотрафика.

Впрочем, в доклада публикуван в Конгрешънал куотърли също се цитира неназован офицер от ФБР, който казва буквално следното: „администрацията на САЩ направи ужасен избор с кого да си легне в леглото в България. Какъв ужас – изглежда в борбата с терора приемаме помощ от всеки, независимо колко е омърсен“.

Дали Борисов се е дистанцирал от хранителния наркоканал, за да започне политическа кариера, дали си е „скъсал опашката“ и към днешна дата няма нищо общо с тези тъмни дела можем само да гадаем. Но призраците от миналото го застигат, въпросите се подреждат логически и търсенето на отговори продължава.

 

 

Георги Стоев 2007 г. Маргина, Бойко и другите

–  Нормално е да изчакаме Бойко да стъпи в длъжност – с малко тържествен тон каза Бай Миле. – Все пак ние го направихме човек. Ако има милиони, то е благодарение на нас – с леко завистлив тон продължи той.
–  Така че, сега ще връща услуги – удари по стената Маджо. – Още утре му се обади, Милчо, да свали разработката от теб и да разкара тия куки, така не можеш да си вършиш работата.
– Нема проблеми с него – намигна важно Бай Миле.
Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. „За какво му е този Бойко?- бях подхвърлил тогава. – Той е най-обикновена шушумига.“ “ Да, ама скоро ще се променят нещата – отговори ми тогава Стуканьов. – Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистят сметките с враговете си, без никой да им търси отговорност.“

Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижим. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на „Граф Игнатиев“. Казваше се „Long John“. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: „Утре ще оправим нещата.“
Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето – Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли.
– Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! – изхилил се Поли. – Колкото
до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи – приключил разговора той.

 

 

сподели бутон

За (НА)ЛИЧНО 363 Articles
Александър Атанасов

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван