Да си върнем българското злато в България!

ЕДИН БЪЛГАРИН САМ СРЕЩУ “ДЪРЖАВА“ТА!

Двадесет поредни дела печели народът срещу администрацията на държавата. (Има ли държава?)

 

Петнадесет различни съдии в Административния съд София-град решиха, че правителството няма право да крие договорите за най-големите златни концесии.

Правителството отказа на над 1000 българи да извади на светло договорите за 6 концесии за метални подземни богатства – основно злато, мед, сребро. В извличаната руда има още над 40 безценни метала – концесионерите могат да ги извличат, щом поискат, без стотинка да платят на народа, защото никой не ги контролира, нито изисква от тях да плащат…

Победни дела:
Димо Карабоюков – Хасково
Роман Кендеров – София (спечелени 2 дела)
Милко Болградов – Ямбол
Павлина Карабоюкова – Хасково
Славка Динева – Кърджали
Стефан Марков – Павликени
Красимир Коцинов – София
Антон Рачев – София
Константин Кисимов – София
Ангел Рабухчиев – Панагюрище
Андрей Едрев – Бургас
Стефан Стойков – София
Сърнела Воденичарова – София
Евгени Попов – София
Яна Илиева – София
Цвете Янева – София
Константина Ангелова – Варна
Евелина Десподова – София
Виктор Иванов-София

Безчинствата на тези компании навлязоха и в последното убежище на българската природа – защитените земи на „Натура 2000“.

С БЛАГОСЛОВИЯТА И СЪДЕЙСТВИЕТО НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ (всички правителства за последните 15 години).

Роман Кендеров реши да съди държавата, в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката, задето вече 8 месеца отказва да даде информация за съдържанието на договорите с тези 5 фирми, разорители на България:
„Дънди прешъс металс“
„Асарел Медет“
„Елаците Мед“
„Аурубис България“
„Горубсо Кърджали“

Министерството казва: „Няма достатъчен обществен интерес, за да разкрием договорите с нашите партньори“.

Казва го, въпреки че множество смели българи вече 4 години застават редовно пред Министерството в знак на гневно несъгласие с безкрайната несправедливост спрямо българския народ и българската природа. Искат отговори, получават мълчание.

*КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 15.
Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Чл. 18.
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

*Има ли държава?

Послепис1:
В добавка към заглавното видео, вижте скандално изтрито ВИДЕО по темата от 23.09.2012 на починалият бивш външен министър на България Стоян Ганев:

 

Послепис2:
В България има злато за 1 трилион ѝ 100 милиарда долара!

Докторът на геологическите науки Вълко Гергелчев вече е достатъчно известен трън в петата на скандалната канадска фирма “Дънди прешъс”, която 14-а година извлича българско злато от най-богатото находище в Европа – Челопеченското. Припомняме – според светилото, това става по най-разбойническия начин и държавата ни вече е загубила милиарди от мега скандалния концесионен договор, който е без прецедент в целия свят към момента! Българският Индиана Джоунс, въоръжен с моливи, изчисления и прогнозни карти, започва поредното си откровение пред “ШОУ”, с поредната си мрачна прогноза. И не по-малко стряскаща реплика: „Знаете ли, че нас двамата може да ни убият или пребият?!…

– Казахте „Знаете ли, че нас двамата може да ни убият или пребият?!…”. Знам, че се подслушва телефонът ви от последното ни интервю. Но кой ще ни поръча сега? “Дънди прешъс”?

– Те, разбира се! Кой друг? Защото този път не само ще говоря, но вече подемам кампания по тяхното изгонване и осъждане за милиарди, заради геноцида в Панагюрския регион, кражбите и пропуснатите ползи за България! И ние с вас ще изнесем данните, които дават основанието за тази кампания. Така че – става страшно!

– Благодаря за честта, но мен не ме тикайте сред жертвите на “Дънди”. Аз съм един от многото, а вие сте най-опасният, враг № 1 на канадската фирма…

– Нещо повече – аз съм руски шпионин, агент на КГБ… Според “Дънди”, разбира се. А иначе вече пет правителства са техни агенти, на практика. Така излиза, ако проследим хронологията на експлоатацията на многострадалното Челопеченско находище. Свикнали сме да плюем миналото, но ето ви два уникални, засекретени документа от 1990 г., които ясно показват кой и кога е бил загрижен истински за здравето на хората в района на находището. Първият е доклад от 1990 г. на Милко Попов – генерален директор на държавната фирма “Полимет”. Той предлага “прекратяване на преработката на меден концентрат в ТМК “Г. Дамянов”- Средногорие, производство на МОП “Челопеч”, съдържащ вредни примеси от арсен. Следва мигновена реакция на правителството с Решение № 19 от същата година “ За прекратяване преработката на меден концентрат, добит в МОП “Челопеч” и съдържащ вредни примеси от арсен”. И това става в бурната 1990 г., т.е. по времето, когато според големите анализатори, демократи на прехода, на управляващите и прясната още номенклатура изобщо не им е пукало за народа. Е, да, ама от въпросните документи излиза, че им е пукало.

– Минава време и какво се случва?

– Идват ирландските “Наван” и “Минорко” при управлението на Костов. При последните страната ни поне има 32 процента акционерно участие…

– Нека минем направо към драмата с “Дънди прешъс”…

– През 2003 г., при управлението на Симеон, идва най-после “Дънди прешъс”, която дотогава само кръжеше около Челопеченското находище като лешояд. Постепенно канадската фирма не просто започна да ограбва находището, но и напълно го обсеби. Днес в Челопеч всичко е оградено като в супер секретен обект – пиле не може да прехвръкне отвъд загражденията. Дори експерти или служители на Министерството на икономиката и енергетиката нямат достъп! Трябва да се доверяваме на техните отчети, ако благоволят да ни ги предоставят; трябва да се наведем ниско, ако ни подхвърлят някой и друг цент от мизерната такса – 1,44 процента. Само че без точни цифри е трудно да илюстрирам цялостния грабеж. А аз ги имам до много голяма степен.

– Народът обаче трудно ще разчете таблиците ви, които виждам пред себе си, така че – карайте направо?

– Ами то, ако караме без точни цифри какво ще излезе?

– Истината! Стига да съумеете да я обобщите, синтезирате и поднесете като краен продукт на читателите ни.

– Добре, да опитаме. Значи “сделката на века” за това находище за десет години – от 2003 г. до 2013 г., започва от 300 000 тона добив на руда и стига до 2,180 млн. тона през миналата 2013 г.

Вземаме средногодишния добив от 1 млн. тона руда, което за мен в никакъв случай не е вярната цифра, да оставим, че в мижавата концесионна такса, освен златото и медта, влиза и среброто, но “Дънди” благоволиха да платят тази такса за пръв път едва миналата година. Е, не става дума за големи пари – няколко милиона годишно само…

– Умножено за годините, през които не е плащана тази такса, тези “малки пари” май правят големи пари?

– Е, да, така е.

Доста пари са загубени, но това не е нищо в сравнение с останалите кражби, които им поднесохме на тепсия. Миналия път ви споменах за Лидия Шулева, която еднолично намали и без това уникалната, безпрецедентно малката за цял свят концесионна такса от 1,5 наполовина – на 0,75. До края на мандата си. Загубихме огромни пари. После тези от “Дънди” добиха кураж и за периода на първоначалния договор с тях – от 2003 г. до 2013 г., загубите от техния добив станаха катастрофални. Но това още не беше всичко…

– Значи цифрите отиват на кино и остават едноличните решения на такива като Шулева?

– Така излиза. Но не само Шулева действаше еднолично. През 2007 г. се преподписа договорът с “Дънди”. Станишев беше заложил в новите параметри вече такса от 3 до 8 процента. Те си я намалиха едностранно на 1,44, а на практика получавахме още по-малко. Просто смешни пари. От порядъка на няколко милиона до най-голямото плащане от 12 млн. и нещо. Просто смешно наистина! Отделно от това Румен Овчаров еднолично промени клаузата вместо 2 млн. т безцианиден добив – 2 млн. цианиден добив, плюс 1 млн. без цианиди. Добре, че рипнахме ние, учените, и в крайна сметка Върховният административен съд се произнесе в наша полза. Добре, но “Дънди” не спазиха нищо от решението на ВАС. Според моите изчисления, за миналата година те са добили не 1 млн. тона, както е по договор, а 2 млн. т по техни и 2,180 млн. тона руда по мои изчисления, изключително с цианиди, които са горе-долу толкова вредни, колкото арсена.

За десетте години на “Дънди” в Челопеч – от 2003-та до 2013-а, натрупаните замърсявания от тяхната експлоатация сборно надвишават с милиони пъти нормите! Всичко това сборно се намира във водите на язовир “Тополница”, с които се напоява земеделието в доста обширен регион, в хвоста. Колкото до механичното замърсяване по веригата: добив-товарене от място и разтоварване на камионите направо във вагоните на гарата в гр. Златица, или направо на площадка, откъдето по-късно се претоварват на жп транспорта по най-допотопния начин, то разсейките на прах и прочее във въздуха просто не могат да се изчислят.

Резултатът е ракови заболявания предимно , а в дългосрочен план никой не може да каже какви са пораженията върху здравето на хората от региона. Но в момента в гр. Златица има 16 деца, болни от рядка форма на левкемия, която кореспондира със замърсяване от арсен. Рак има и сред възрастните, но тук пряка кореспонденция е трудно да се направи.

– Намекнахте, че и това не е всичко. Що се отнася с еквилибристиката с цифрите, имам предвид…

– А, да. Става въпрос за нещо наистина уникално! Във въпросния договор от 2007 г., под натиска на министър Джевдет Чакъров главно, когото “Дънди” оплюха предостатъчно чрез платени медии, беше включено и 25-процентно участие на България в концесията, което прави минимум половин милиард лева годишно. При това – пари, които трябваше да бъдат плащани от “Дънди” на държавата ни на база техни отчети, нереални във всички случаи. Но, да речем, че става дума за нереалния минимум дори според техните отчети от 1 млн. средногодишен добив на руда. Тези 25 процента от цената на крайния продукт, която следва да ни бъде изплатена, правят именно 500 млн. лв. Нека направим само груба сметка. Този договор е в сила от 2007 г. насам. Досега канадците не са ни изплатили и стотинка от договореното, нито пък ние сме поискали нещо.

– Чакайте! Сигурен ли сте, че има такъв договор? Защото излиза нещо потресаващо – значи при ясен и неоспорим договор с “Дънди” ние сме загубили досега 3,5 млрд. лв.!?! Така ли е?

– Да. И предстои да загубим още 1,5 млрд. лв. за следващите три години, защото договорът е в сила до 2017 г.

– Това не може да бъде! Това е повече от абсурд!

– Може, може да бъде! Там, където играят парите, няма абсурди. А в Министерството на икономиката явно от много време се разиграват доста пари. Даже ще ви кажа, че оттам не мога да взема никакви данни за параметрите на добива на “Дънди”. Било секретна информация. Нищо подобно! Извинявайте, но аз отдавна съм в нещата и знам, че златото и уранът, и всичко около тях, бяха такива, но отдавна вече не са секретни, т.е. те са със статут на публичен достъп до всякакви данни. Да не говорим, че вече всякакви държавни и министерски експерти дори не могат да прехвръкнат отвъд загражденията! Имам сведения, че “Дънди” вече посягат и на стария хвост от времето на българския добив и производство, което е абсолютно престъпление, защото той просто не е техен! А в него се крият много милиарди!

Но днес никой не може да каже какво става там. За мен е ясно само, че печалбите на „Дънди” са огромни и идват не само от добива на злато, мед и сребро, от фалшивите данни и отчети, които стигат до нас, но и от извличането на всички останали основни ценни компоненти.

– И накрая едно малко „лирично отклонение” – колко е “златният” потенциал на България?

– 20 000 тона краен продукт, т.е. чисто злато.

Това прави 1 трилион и 100 млрд. долара по сегашните борсови цени на златото . Опасявам се обаче, че скоро тези милиарди няма да потекат директно в българския джоб. В момента има 11 действащи находища, откъдето се извлича и злато. В тях има и български фирми, както в “Асарел-Медет” или “Елаците”, но там пък ги е „яхнала” белгийската фирма “Аурубис”, която купува от тях концентрата, но крайният продукт се добива в Белгия. Има и една английска фирма, която действа на същия принцип. И няма нито една българска фирма, която да добива злато като краен продукт! Това е положението засега. Иначе лично аз съм посочил 826 прогнозни точки, където може да се търси злато, имам 27 карти на прогнозните залежи, но няма да ги посоча, защото хищниците само това чакат – веднага да налетят наготово, да отидат и да грабят. При мен са идвали китайци, на които поставих условие – ще ви посоча къде има злато и какво да правите, но при положение, че всичко ще бъде фифти-фифти, т.е. по 50 процента за България и 50 за китайците. Не се съгласиха. Във всеки случай, това, което знам прогнозно не само за България, но и за залежите в Турция, Гърция, Румъния, Чехия, Словакия, Украйна, Русия и Германия дори, повече няма да раздавам с лека ръка. Защото преди две седмици “Дънди” вероятно купиха най-после и общинския съвет в Крумовград и той им даде разрешение за добив, след като толкова време се опъваше. Този добив, доколкото знам, ще бъде по същия хищнически начин, с цианидна технология и всички други номера и последици за нас, които “Дънди” така и не иска да загърби. Там предстои жестока екологична катастрофа, ако се позовем на анализите на честния американски учен хидрогеолог Робърт Мартин. Скоро хората от Крумовградско няма да има дори с какво да си поливат градините, защото целият воден ресурс в региона е предвиден за добива на “Дънди” в находището “Хан Крум”. Безкрайно съжалявам и се извинявам на крумовградчани, защото и това находище “Дънди” отидоха да го сондират, по мои прогнозни данни и на база моите карти. Но вече е късно. / Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ, БЛИЦ

Послепис3:
ЕС, САЩ, Канада и Австралия са на издръжката на България от 25 години – Над 1 трилион и 500 милиарда евро е стойността на изнесеното злато, само от едно находище за 2010 година

Европейският съюз, Съединените американски щати, Канада и Австралия са на издръжката на България от 25 години, това показва секретен доклад на финансовото ни министерство, според който през 2010 година само от златното находище в Челопеч е изнесено злато на стойност на над 1 трилион и 150 милиарда евро.

Не е вярно , че Фонд земеделие в лицето на Румен Порожанов и земеделското министерство в лицето на Васил Грудев са били виновни за някакви измами в областта на земеделието и поради това не били усвоени пари на пари. Това заяви Александър Атанасов от Кауза – „Лично“ пред радио 42.

Европейският съюз и Съединените американски щати, Канада и Австралия са на издръжката на България от 25 години, това показва секретен доклад на финансовото ни министерство, според който през 2010 година само от златното находище в Челопеч е изнесено злато на стойност над 1 трилион и 150 милиарда евро.

Или от периода, в който златната мина в Челопеч е дадена на концесия на американски, канадски австралийски и германски компании, от страната ни е изнесено злато на стойност над 30 трилиона 800 билиона и 500 милиарда евро. С въпросната сума от толкова много злато българите можем да живеем като императори на вселената 200 поколения на напред, но армията и икономиката ни беше унищожена умишлено като ни вкараха в НАТО и Европейският съюз именно затова за да могат съвсем законно да крадат природните ни ресурси.

Ресурси, които , ако се вкарваха в бюджета на България нямаше нито един българин да е гладен, жаден или да е на студено или още по-страшно – без дом. Ако тази колосална сума влизаше в хазната на държавата ни хиляди години България щеше да определя каква да е геополитиката и икономиката в света.

Милиони българи щяха да могат да обикалят навсякъде по света като туристи, а не като черноработници, отишли на гурбет във вредни токсични производства , за да могат да си платят кредитите към банките – обирджии, същите тези поколения българи щяха да могат да ходят през седмица на най- скъпите и луксозни курорти в света..

Ако тази колосална сума влизаше в Бюджета на България, страната ни щеше да има най – модерната и силна армия в света , най – модерните екологично чисти технологии и нямаше като дойдат сметките за ток и парно, да се чудят от къде да съберат сумата, която са им начислили рекетьорите от Топлофикация и Електро снабдяване.

Ако тази колосална сума влизаше в бюджета на България Българското здравеопазване щеш да е най-развито, и щеше да е напълно безплатно, образованието щеше да е на най- високо ниво и всеки българин щеше да има възможност да има поне 5 висши образования и да има познания и умения такива, каквито имат например учените от НАСА. Реалността обаче е съвсем друга и единствено от нас зависи да я променим в полза на българите и България.

Време е да прекратим концесиите и това, което Бог ни го е дал по право да си го вземем и дивидентите от златото ни да са за нас, а не да хрантутим търтеите от Европейския съюз и останалите англоезични държави в света. / radio42.bg

Послепис4:
Сметната палата доказа: Милиард на година изкарва от златото ни Дънди вече 17 г.

Сметната палата доказа, че написаното от 19 минути за многомилиардните свръхпечалби от златодобив у нас на канадската компания Дънди прешъс не са мит. Тя взема по милиард лева на година, а отчислява на държавата по 10 млн. (1,5% срещу 38% такса в Румъния, 30% в Сиера Леоне и 70% в Куба), защото така е направен 30-годишния й договор от кабинета Костов през 1999 г. Ето и целия доклад, изваден от Медиапул. За трите години на одита – от 2011 г. до 2013 г., канадската компания концесионер „Дънди Прешъс“ е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8 тона, а на сребро – 42,99 тона.

Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара. Общата сума на добива е над 1,5 млрд. долара, става ясно от доклада на Сметната палата.

От тази сума под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около 23 млн. долара (1,5%) или около 34 млн. лв. за периода 2011 – 2013 г. Отделно община Челопеч е получила 14,7 млн. лв., а община Чавдар – 1,7 млн. лв.

За същия период реализираните инвестиции от концесионера са в размер над 187,5 млн. долара.

Одиторите: Държавата сама си е виновна

Ако обаче държавата не беше анексирала концесионния договор през 2000 г. и не беше променила закона през 2008 г., парите можеха да са много повече, излиза от констатациите.

Договорът за концесия на добив на мед, злато и сребро от находището в Челопеч е сключен през 1999 г. за срок от 30 години.

Концесионният контракт е променян 4 пъти

До 2009 г. контрактът е променян с четири допълнителни споразумения, като още с първото – през 2000 г., министърът на икономиката да се променят изискванията към концесионера, без правителството предварително да е дало съгласието си за това.

„В резултат от предоговарянето значително са намалени средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията (съответно от 37 млн. долара на 8 млн. долара и от 9,6 на 1,4 млн. долара), променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Така българската държава се лишава от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. долара“, посочват от палатата.

Одиторите, които са прочели кореспонденцията между министерството на икономиката и концесионера по онова време – ирландската група „Наван“, твърдят, че основните мотиви за промяната било разминаването между поетите ангажименти за инвестиции по договора за концесия между държавата и държавната компания „Челопеч“ ЕАД през 1999 г. и договора за приватизация на „Челопеч“ ЕАД от „Наван Бългериън Майнинг“, сключен месец по-късно.

В концесионния договор размерът на инвестициите за първия петгодишен период е бил 37 136 000 долара, а в приватизационния – 18 217 105 долара. Разликата е заради новата концепция на „Наван Челопеч“ АД за развитие на рудника, според която при усвояване на находището в дълбочина не е необходима промяна на технологичната система на разработване.

През 2002 г. концесията е пред провал

Впоследствие, през 2002 г., ирланската група „Наван“ фалира и пред риска от провал на концесията държавата избира да облекчи канадския инвеститор „Дънди Прешъс Металс“, който е готов да финансира концесионера, като за пореден път смекчи концесионните условия.

Заради новата ситуация и други обективни проблеми като неблагоприятния минераложки състав на рудата, дължащ се на високо съдържание на арсен и сяра и на ниска извлекаемост на полезни компоненти (82% за медта и само 55% за златото) в сравнение със световните стандарти, а също и заради ниската цена на медта на международните пазари през онези години новият инвеститор иска пълно освобождаване от плащане на концесионно възнаграждение за пет години – от 2006 до 2010 г. вкл., както и минимална инвестиционна програма за целия период на концесията в размер на 100 млн. долара.

В крайна сметка през 2004 г. кабинетът на Сакскобургготски се съгласява на намаляване на концесионното възнаграждение на 50% за период от 7 години и реализиране на минимална инвестиционна програма за 5-годишен период в размер на 18 млн. долара.

Станишев договаря по-високо възнаграждение

Впоследствие, в средата на 2008 г. кабинетът на Станишев прекроява концесионния договор за трети път, като вдига концесионното възнаграждение отново до 100%. Договаря се и значително увеличение на концесионното възнаграждение – от 1,5% от стойността на металите в добитите подземни богатства (мед, злато и сребро), колкото е била таксата дотогава, до 2%-8% от стойността (в зависимост от приходите от продажби) след изграждането на нова инсталация за производство на метали, която „Дънди“ възнамерява да построи. Идеята е компанията да не изнася концентрат, а преработени метали, което е много по-доходоносно.

Държавата губи милиони след решение на съда

След жалба на неправителствени организации обаче съдът отменя оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта и той пропада.

„Поради отмяна от ВАС на решението по ОВОС инвестиционния проект не стартира и не са постигнати основни цели на споразумението – изграждането на инсталация за производство на метали, заплащането от концесионера на значително по-високо концесионно възнаграждение, постигане на по-висок положителен фискален ефект за държавата и общините, модернизиране на производството и др.“, изтъкват от Сметната палата.

Кабинетът на Станишев обаче нанася удар върху приходите за фиска от златната мина през лятото на 2008 г., като променя Закона за подземните богатства.

Нов удар върху концесията през 2008 г.

По договор „Дънди“ трябва да плаща на държавата годишна сума, равняваща се на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда. През 2007 г. методиката за определяне на концесионното възнаграждение е променена и процентният му размер се обвързва с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството.

През 2008 г. обаче парламентът гласува концесионерите по сключени концесионни договори да запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им.

„С въведената разпоредба на практика законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. относно размера на дължимото концесионно възнаграждение при еднакви други условия. При запазването на процентния размер – от 1,5 на сто, без обвързване с рентабилността на дейността на концесионера“, посочват от Сметната палата.

След 2011 г. контролът е формален

От 2011 г. до 2013 г. контролът върху концесията е бил неефективен, е заключението на Сметната палата. За него са отговорни четирима министри – Трайчо Трайков (ГЕРБ), Делян Добрев (ГЕРБ), Асен Василев (служебен) и Драгомир Стойнев (БСП).

За трите години са били планирани три проверки на място от икономическото министерство. В констативните протоколи от първите две проверки – през 2011 и 2012 г., когато министри са били Трайчо Трайков и Делян Добрев, обаче липсва описание на посетените обекти, посочват от Сметната палата. В същото време в протокола от 2013 г. (по времето на Асен Василев) има подробно описание на посетените на място обекти и проверените дейности.

Одиторите допускат, че през 2011 г. и 2012 г. всъщност не са правени каквито и да било проверки на място. Според палатата има риск от формализирането на контролните функции на икономическото министерство и от ненавременно констатиране на неизпълнения по договора за концесията.

Чиновници взимали по 270 лв. на ден, за да контролират себе си

На всичкото отгоре се оказва, че Комисията по контрола на концесиите, която е създадена във ведомството, се състои от експертите, които всъщност трябва да контролира. Одиторите са разкрили, че служителите на МИ, които са извършили фиктивните проверки през 2011 и 2012 г., са и същите, които са участвали в Комисията по контрола, която би трябвало да ги надзирава.

На всичкото отгоре за абсурдните си превъплъщения на контролиран и контролиращ едновременно чиновниците от икономическото ведомство са получавали по една минимална работна заплата възнаграждение (270 лв.) за всяко заседание на Комисията по контрола. Това е ставало благодарение на заповед на Трайко Трайков от април 2011 г. Абсурдната практика е прекратена едва през ноември 2012 г. след административната реформа на Симеон Дянков.

Риск от загуба на банковите гаранции

Оказва се още, че икономическото ведомство няма подходяща система за съхранение на банковите гаранции, поради което има риск въпросните документи да се загубят.

Обществеността пък няма как да следи концесията, защото се оказва, че данните в публичния Национален концесионен регистър са изключително неактуални и на практика той не се попълва коректно.

„Осъществяваният текущ контрол в МИЕ се оценява като преимуществено документален, независимо от мястото на неговото извършване. В по-голямата си част контролът се основава на подадените от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и е предпоставка за формално изпълнение на контролните функции и води до недостатъчна ефективност от извършването му“, се посочва в доклада на Сметната палата.

„Дънди“ не лъже за златото

Концесионерът „Дънди Прешъс“ не лъже за съдържанието на злато, сребро и мед в рудата, която добива, става ясно от възложена проверка на икономическото министерство. През 2013 г. ведомството е възложило на външна лаборатория – „Евротест-Контрол” ЕАД, да сравни точността на представяните данни от концесионера по отношение на съдържанието на металите. Заключението е, че няма статистически значими разлики в анализите на лабораторията на „Евротест-Контрол” ЕАД и останалите лаборатории, в т. ч. и лабораториите на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, става ясно още от доклада на Сметната палата. / 19min.bg

Послепис5:
Министерство на енергетиката на Република България: Близо 8 тона злато се добиват в България всяка година.

8 тона злато годишно се вадят от България, а продължаваме да теглим заеми за милиарди…

От енергийното министерство съобщиха конкретните данни, свързани с количеството ценен метал, изваден от недрата на страната ни.

7896 кг злато са добити общо от двете действащи находища- „Чала“ и „Челопеч“. Доказаните запаси на златосъдържащи руди възлизат на 27,6 млн тона, като през изминалата година са добити 2,1 млн тона- близо 10% от тях.

Още три находища се очаква да заработят у нас. Това са „Ада тепе“ в находище „Хан Крум“, „Милин камък“- в Брезник и „Седефче“- в Момчилград. Общо в трите находища запасите на злато са над 60 тона.
От добитите 8 тона злато, България е получила 71 млн лв от концесионни такси.

Какво излиза? Даваме златото си на безценица, за да теглим милиарди левове заеми всяка година. Дали ако не бяхме пуснали концесионери, а си го добивахме сами, нямаше да сме най-богатата държава поне на Балканите?

Нима инвеститорите, на които всяко правителство отчаяно разчита и възхвалява, нямаше да са почти изцяло български? Нима нямаше да има работни места за всички? Нима тогава минималните работни заплати в България щяха да са смешните 200 евро?

След 500-те години „османско съжителство“, ние пак сме роби-този път икономически. Помечтайте, драги читатели, помечтайте и извикайте на глас заветното „Имам една мечта“: България да бъде свободна! И я осъществете! Нека заедно изхвърлим боклука! Автор: Един студент по роботика и мехатроника, който иска да остане в България. / sputnik.bg

Послепис6:
Рачо Петров,бил шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения, зам.-министър на икономиката в кабинета на първото демократично правителство, консултант на български и западни компании: Чужди фирми грабят златото ни, все едно сме колония, за осем години „Дънди Прешъс метълс” са изнесли от страната концентрат със садържание на благородни метали за над 5 млрд. долара

Интервю на Мая Стоянова

– Г-н Петров заедно със Сдружение „Глас” бяхте организатори на обществена дискусия за концесиите и експлоатацията на природните богатства на България. Защо вниманието ви е насочено към златните залежи на страната, с какво темата е толкова важна и актуална?

– По принцип въпросът за концесиите е от първостепенна важност за икономиката на всяка страна. Някога се казваше, че страните, които имат колонии, ограбват тези „свои“ колонии като изчерпват природните им богатства, т.е. ползват ги като суровинен придатък към метрополиите. В  случая с българското злато, ние доброволно ,поради нисък интелект или частна лакомия, приемете го както ви се харесва, сме приели ролята на колония.

В някои, съвсем специфични случаи, например, доставката на сол за Девня от Провадия – това изисква конкретна концесия за нормалното функциониране на Содовия завод след приватизацията му. Как е решен конкретно проблемът – изисква съответно проучване, но има стотици случаи, за които липсва каквато и да е яснота, защото така е удобно. Такива концесионни проблеми съществуват у нас при медните и оловно-цинковите руди, мангана, кафявите въглища и т.н.

Със златото проблемът е особено фрапантен, тъй като се изнася концентрат с неясен състав, който с нищо не помага на националната икономика, напротив – ограбва я със ценния метал в противоречие на Конституцията. Превърнали сме се в чиста колония. Приетият при управлението на Иван Костов Закон за концесиите и в тази връзка измененият Закон за благородните метали (като изключение собственост на БНБ) са национално предателство без заобикалки. Впечатляващото е ,че никой след това не е поправил грешката, ако приемам, че е допусната такава и при икономическото състояние на страната!

– Какво печели държавата ни от концесионните договори, например в Челопеч, знае ли се например за 8 години „Дънди Прешъс метълс”  на каква стойност руда е изнесла от страната, в която има високо съдържание на редки метали?

– Експерти твърдят, че „Дънди Прешъс метълс” са изнесли суровина, на стойност над 5 млрд. долара. Но кой контролира тази концесия, къде е нейната икономическа целесъобразност, нейната икономическа обосновка, кой я е приел и за колко (лично за него) е трудно да се каже. Необходимо е разследване от страна на компетентните органи за да се изясни проблемът.

– При какви условия са сключени тези скандални концесионни договори, кой е отговарял до 1996 г. по тази проблематика в държавата?

– През 1994 г.   се вдигна голям шум от еколозите, че медните руди в Челопеч са с високо съдържание на селен, който бил вреден, макар че той самият е стока на международните пазари. Тогава при мен дойдоха специалисти, които ме убеждаваха, че фирмата от Ирландия „Ниван Рисорсис“ може да ни предложи технология за отделяне на селена, за което се съгласих за срок от две години, като в края на периода трябваше да ни предадат готовата технология и да докажат нейната ефективност. Поради това, че рудите в Челопеч са полиметални, съдържат освен мед и селен, злато, сребро, платина, то в съответствие с действащия закон добитите паралелно благородни метали трябва да се предадат на БНБ. Имаше опити за заобикаляне на закона, но неуспешни. От 1995г. имаше ново правителство, след това  дойде на власт Иван Костов и т.н., но никога не е правена ясна концепция по отношение на подземните богатства, за концесиите, която да е национална норма за всички, независимо от политическия им цвят. Вероятно така е удобно на управляващите!

– Експерти твърдят, че „Дънди Прешъс метълс” е реализирала през 2010 г. печалба от 1,1 милиарда долара, какви данъци е платила в България тази корпорация?

– Тъй като не е предвиден контрол по договора с тази компания, не вярвам някой да има реална представа какво става там, какъв е концентратът, къде отива, какво се получава и т.н. Анализът на фирмата не дава отговор на съществуващите въпроси, но поражда нови. Данъци не ми е известно да са плащали,  вероятно са поредната офшорна компания. Човек остава с усещането, че са социална организация, която работи на загуба, но с грижа за човека.

– Какъв е световният опит, има ли други държави, които като България са разрешили на чужденци да изнасят добиваното в страната им злато?

– В Европа няма друг такъв пример, особено пък в рамките на ЕС. В световен мащаб обаче има такива примери, например в бившите колонии от Африка. От там се изнасят диаманти, каквито за сега у нас не са открити.

– Около златния резерв на България винаги витаят много съмнения, къде се пази той, вярно ли е, че 20 тона от благородния метал се намират в Швейцария?

–  България има около 40 т. златен резерв. 20 т. са в Швейцария като гаранция за редуцирания дълг, 20 т. са дадени на съхранение от Милен Велчев в Англия.

– Кой трябва да спре това разграбване на природните ни богатства, кой носи отговорност за този хаос?

– Преди всичко главният прокурор би трябвало отдавна да се е самосезирал за това ограбване на държавата, а екс президентът Петър Стоянов,, който е юрист по професия, е трябвало да върне в парламента неизгодните закони, или да сезира Конституционния съд, но това не е направено и до сега!

По-важният въпрос обаче е какво да се направи от тук нататък? Преди всичко трябва да се създаде Държавна агенция за геология и хидрология със следните функции:

– Геоложки проучвания, оценка на откритите залежи, предложение за начин за експлоатация;

– Контрол на експлоатацията   чистота на водоизточниците – ние имаме много минерални води, рекултивация на освободените от дейности площи;

– Създаване на държавна фирма „Редки и благородни метали“;

– Привеждане на съответните закони, съобразно Конституцията и интересите на българския народ. / faktor.bg

Послепис7: 1 трилион е равен на хиляда милиарда!

Послепис8: Не става въпрос само за злато! Германий е рядък елемент и много скъп! – 1 920 000 $ за тон! „Дънди прешъс металс“ са добили (!) само от мина „Челопеч“ за 2011 г. и 2012 г. (!) 146,8 тона германий! (!) това количество е почти равно на добива на германий за (!) целият свят, който е към 85 тона за една година! А „Дънди прешъс металс“ цялото това количество добива (!) само в мина „Челопеч“ без да платят (!) нито стотинка. Това се крие зад неизгодната концесия за добив на злато! Освен безумно ниската цена на концесията за злато и неплатения германий там се добиват и още (!) 18 скъпи елемента!

Крайният собственик на Дънди Прешъс металс е някой си Нейтън Еди Гудман ?

Подземните богатства на България
– управление или грабеж

УПРАВЛЕНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ

Подземните богатства са изключително държавна собственост и според чл. 16 от Конституцията трябва да се управляват в интерес на обществото.

Чл. 18.  От Конституцията на Република България

(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

За съжаление, през последните 10-15 години подземните богатства на България /които следва да се управляват в обществена полза/ са заграбени от чужди и наши /икономически кръгове/ олигарси, с активното участие на цялата политическа мафия в страната. /Това им позволява да ползват приходите от продажбата на добиваните богатства за собствена полза.

Самото определение на понятието „подземни богатства“ подсказва, че те могат да бъдат преработвани до крайни продукти за бита или професионалните сфери, като добавената стойност на готовите продукти надвишава многократно тази на суровините, а ползите за икономиката и местното население са неизмерими. Това означава управление в обществена полза.

Работата на сектора понастоящем може да се окачестви не само като грабеж, но и геноцид срещу народа на България. Престъпната експлоатация на подземните богатства на България се извършва посредством мощности, изградени за сметка на държавата и данъкоплатеца, но ползите от нея са за един тесен кръг от лица. Тя също е изгодна за чуждестранни преработвателни индустрии (Австрия, Белгия, Германия), оставяйки стотици хиляди безработни в България.

Много се говори днес, че българинът е докаран до ръба на мизерията. Но нито един политик, икономист или анализатор не се впуска да разнищи истинските причини за тежката мезо- и микроикономическа ситуация. Порядките в добивната индустрия, както и режимът на концесиите, са основната причина за постоянния икономически спад и липсата на реална икономика. Истината е, че добивът на суровини, продажбата им в суров вид на международния пазар, както и активното разработване на национална преработвателна промишленост, са били може би най-мощният двигател на българската икономика дълго време преди 1990 г. Борбата с престъпното ограбване на суровините на България трябва да започне може би с развенчаването на мита, че България е бедна на суровини държава.

У нас се намират най-голямото находище на мед в Европа, както и най-голямото находище на злато – отново на стария контитнент. Вместо тези природни дадености да се ползват за повишаване на икономическия потенциал на страната, те пълнят джобовете на малцина.

Историята на заграбването на тези стратегически за икономиката ресурси и тяхното престъпно изнасяне в чужбина като суровини, а не като готови продукти с акумулирана принадена стойност, е кратка и съдържателна, и може да се раздели на два основни етапа:

– Завладяване на построените и действащи добивни мощности (мини, заводи и др.) и експлоатираните (добиваните) от тях подземни богатства в страната;

– Завладяване на неразработените, но проучени и препроучени с държавни средства находища на подземни богатства.

ПЪРВИ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП

До 1995 г. добивните мощности (мини, заводи, сонди, проучвателна апартура) са държавна собственост, построени със средства на българския данъкоплатец. За размера на инвестициите можем да съдим от трите милиарда долара, изразходвани за проучването, проектирането, строежа и въвеждане в експлоатацията на някои от най-големите комбинати за производство на концентрати за цветни и благородни метали в страната – Асарел-Медет, Елаците и Челопеч. Преработката на концентратите до метали се е извършвало в Медодобивния комбинат в гр. Пирдоп, струващ на данъкоплатеца други 2 милиарда долара.

Асарел-Медет + Елаците + Челопеч = 3 мрд. долара

Медодобивен комбинат гр. Пирдоп (преработване) = 2 мрд. долара.

/Успоредно със строежа да добивните мощности са строени и разработвани заводи, производствени мощности и комбинати, които да преработват българските суровини до машини и предмети за крайна консумация и потребление в бита и промишлеността./ България не е допуснала износа на суровини, а само на готови продукти от тях – ел. двигатели, ел кабели, трансформатори и т.н.

Четирите комбината (Асарел-Медет, Елаците, Челопеч и комбината в гр. Пирдоп), на обща стойност от 5 милиарда долара, са подарени с приватизацията през 1999 г. за 5 милиона долара или 1000 пъти по-малко от стойността на самото им строителство.

Комбинатите са подарени от синьото правителство на Иван Костов на подставени лица като Лъчезар Цоцорков, бивш комсомолски секретар и партиен секретар на Асарел-Медет, и Цоло Вутов, партиен секретар на НИПРОРУДА. Челопеч е подарена на на ирландската НАВАН, която в последствие я препродава на Дънди Прешълс металс. Връзката между двете лица, Цоцорков и Вутов, отявлено декларирани от „десния” Костов като  „червени“ врагове, е явна. На този етап фактът, че правителството не се противи именно „комунисти“ да управляват, еднолично и за собствена полза, две от най-рентабилните български предприятия, доказва преплитането на скрити политически и икономически зависимости между тесни икономически и политически кръгове по целия спектър на политическото пространство в България. Днес Цоцорков и Вутов са възприемани като едни от най-богатите българи. Но натрупаното богатство, в размер на милиарди, не е тяхно лично, а принадлежи на целия български народ и може да послужи, във всеки един момент, за неколкократно повишаване на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера. С тях могат да бъдат изградени цели нови сектори в икономиката на страната.

МДК – Пирдоп /днешният Аурубис/ е подарено на „работническо-менаджерски“ колектив за 55 милиона долара, като в трезорите му са били складирани преработените от концентратите на Асарел, Челопеч и Елаците благородни и цветни метали на стойност над 10 милиарда долара (според оценки в момента на привацията или днес??), които изчезват и досега не се знае къде се намират и кой оперира с тях. /От една стана – стойността на изграждане на предприятието в гр. Пирдоп надвишава 40 пъти продажната му цена, но от друга, в него се намират активи, на стойност 2000 пъти по-висока от продажната му цена. Тези кражби не бива да останат без последици./

Подобни престъпления са извършени и с другите големи добивни и преработвателни комбинати в България като: КЦМ – Пловдив, Соди – Девня, Горубсо – Кърджали, ОЦК – Кърджали, Горубсо – Мадан. Нефтохим също пък подарен на руските олигарси от „русофоба” Костов. Десетки милиарди са подарени на политическата и икономическа мафия. Всички задължения на комбинатите, във връзка със строителството, са опростени на новите собственици, както и задълженията им за старите замърсявания и прекратяването на нови залпови и текущи замърсявания. /Това е друг много сериозен проблем, който възниква успоредно с безотговорното управление и престъпната узурпация на производствените мощности./

В резултат на престъпната политика, която водят правителствата, добивните комбинати не изграждат пречиствателни станции, въпреки че декларират десетки милиони изхарчени за такива. Типичен пример е Асарел-Медет, чиято реклама е за инвестирани  /разгласява инвестиция от/ 50 милиона в екологични проекти, без фактически да е изградена и една пречиствателна станция. Замърсяването на реките Луда Яна и Тополница с тежки метали и реагенти ги прави мъртви реки, на няколко километра от изворите им в Средна Гора. Само по време /в случай на/ регистрираните от граждани залпови замърсявания, които са сигнализирани до институциите, комбинатите биват глобявани с няколко хиляди лева, въпреки че според Наказателния кодекс подобни дейстивя се водят углавни престъпления.

Процедурата по ограбването на българския народ продължава по следния начин:  след безобразната „приватизация” на комбинатите, с новите собственици са сключени престъпни концесионни договори за добив на полезните изкопаеми, които позволяват постъпване на 99 % от приходите от добива към тях. Престъплението се състои в изключително ниския процент на концесионна такса, отчисляван в полза на държавата, като активите остават в полза на новите собственици, а пасивите остават за държавата. Договорите са престъпни също, защото са сключени без търг, без конкурс, въз основа на правото на собственост върху добивната мощност.  Те са сключени отново между „синьото“ правителство на Костов и червените приватизатори. Неслучайно първо се извършва приватизацията, след това се изготвят престъпните концесионни договори, без търг, а за финал биват засекретявани от обществеността, което е факт и до момента!

С концесионните договори олигарсите запазват за собствена полза 99% от приходите от продажбата на добитите метали, а за държавата – с други думи, за инвеститорите и фактическите строители на комбинатите, които са обикновените данъкоплатци и настоящи пенсионери – отива 1% от приходите! Такива са условията на сключените концесионни договори: печалбата от продажбата на добитата суровина се поделя в съотношение 1% за държавата и 99% за бившите комсомолски и партийни секретари и след това приватизатори на заводите.

Нещо повече: по време на царското правителството с премиер Симеон Сакскобургготски, концесионните такси са намалени с 50 % – тоест стават 0,5%, въпреки че на Лондонската борса цените на металите по онова време скачат няколко пъти!

В това отношение, за съжаление можем да направим сравнение със страните от Третия свят, които се водят суровинен придатък на развитите демокрации. Там държавното участие в подобен род комбинати е над 51%, но там западните фирми поемат 100% от инвестициите за проучване, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация и капитални разходи по добива на суровините! У нас тези разходи са били извършени изцяло от държавата, а тя в момента получава под 1% от приходите, а акционерното й участие (т.е. възможността за оказване на контрол на дейността) е 0%. Тук всякакво съмнение за упражняване на геноцид над народа на България отпада, при положение, че начинът на управление на ресурсите е проектиран, за да ощетява народа и националната икономика десетки пъти повече, отколкото в страните от Третия свят. Тук отпада и всякакво съмнение дали грабежът е умишлен и каква всъщност е логиката на подобен вид управление. То е изцяло противозаконно и противоконституционо, и не може да бъде оправдано с никакви аргументи, нито в момента на извършването на описаната трансформацията на държавното имущество, нито днес – 15 години по-късно, когато усещаме унищожителният й ефект върху националната икономика. Този ефект е бил предвидим от самото начало.

В момента Асарел, Челопеч и Елаците добиват на година над 10 тона злато, 110 000 тона мед, както и други благородни метали, редки и разсеяни елементи. Предприятията са с печалба над 2 милиарда долара на година, а постъпленията от техните концесии в държавната хазна са под 20 милиона долара. В създадените условия на пълна безконтролност на дейността на комбинатите, при изнасянето на концентратите новите фиктивни собственици декларират само златото и медта, а добивът на останалите 7 стратегически метала, на стойност от няколкостотин милиона долара на година, остават за тяхна сметка недекларирани, в тяхна полза.

В допълнение, предприятията си позволяват да извършват редица измами с цел да не плащат и престъпно ниския корпоративния данък от 10%, като извършват данъчни измами, които по същество представляват източване на комбинатите и деклариране на ниска печалба, и това при условие, че от 1999 година до момента, цената на златото и медта е скочила близо 10 пъти!

Гореизброените престъпления към България бледнеят пред провежданата политика от всички правителства след 1995 г. за износ на металите като суровина, а не като готови продукти. Припомняме, че управлението на подземните богатства на България трябва да е в обществена полза, което се постига чрез максимално разпределение на приходите и добавената стойност сред населението. Неслучайно няколко години до 1997 г., добитите метали от МДК – Пирдоп са задържани в трезорите на комбината, което  води до няколко престъпни резултата: Най-напред, Асарел, Челопеч, Елаците и самия МДК – Пирдоп практически са пред фалит поради неизвършването на продажби на готова продукция (суровини), липсата на приходи от продажби и съответно увеличаващи се задължения от производствени разходи. Като дабъчен ефект се отчита и буксуването на десетките преработващи предприятия и заводи за готови продукти, които разчитат на цветните метали от Асарел, Челопеч, Елаците и МДК – Пирдоп. Те произвеждат трансформатори, кари, електрически проводници, ел. двигатели, но без достатъчно суровини, и фалират и губят пазарите си. Стотици хиляди работници остават без работа. Тази ситуация е спекулативно обявена като немощ на държавата да ръководи предприятията, които доскоро са били най-печелившите в страната и са осигурявали значителен сигурен доход за бюджета на държавата, след като обезпечат заплатите на стотиците хиляди работници. Това съзнателно унищожение, извършено от един малък икономическо-политически кръг от престъпници на отговорни длъжности, служи единствено на тях самите.

Но това се прави съзнателно, като претекст за приватизацията, която е представена на народа чрез медиите като „последен” изход за икономиката на страната. Търсенето и намирането на „инвеститори” от съсловието на червената доскоро управляваща партия е „светлият” път към прогреса, който „синьото“ правителство на Костов открива неслучайно. Унищожението на цялата преработвателна промишленост, струвала на тогавашния данъкоплатец и днешен пенсионер десетки милиарди долари, както и „осигуряването”,  въвеждането на трайна безработица за стотици хиляди души – българи, заети до тогава в промишлеността до готови продукти за крайно потребление, е извършена само, за да могат няколко олигарха да заграбят добивните комбинати и да реализират на международните пазари, за своя сметка суровините, в своя полза! Същите суровини, преработени до трансформатори, ел. кабели, ел. двигатели и други, в момента внасяме от същите западни страни, където ги изнасяме, но на 50-100 пъти по високи цени, поради добавената от преработването стойност. Това е държавната политика!

За пример:

– Един малък преносим трансформатор за 5-10 къщи, който съдържа не повече от 20 кг мед, струва 19 000 хиляди долара.

– Един тон мед олигарсите изнасят, в Австрия например, за 9000 долара.

Сметката е проста: от този тон се произвеждат 50 трансформатора и обратно, вече като трансформатори, ги купуваме за… 1 000 000 долара.

Разликата от 950 хиляди долара е облагодетелствала австрийските собственици на заводи и техните работници. Високоплатените, инженерни работни места остават за Австрия, Белгия, САЩ и другите западни „пазарни, либерални“ икономики, които преработват нашите метали; принадената стойност от десетки милиарди долара остават за тях, а ние безработните българи, на ръба на оцеляването, купуваме от тях на 100 пъти по високи цени готовите продукти, с подарените от нашите олигарси наши метали.

– В добавка, плащаме завишена електроенергия, поради скъпите консумативи, материали и продукти от мед, добита у нас.

ВТОРИЯТ ГОЛЯМ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП

в заграбването на подземните богатства на България започва със завладяване на проучените и препроучени, преди 1990 година, от държавата и за държавна сметка, находища на подземни богатства, които не са разработени до 1990 г. Престъпният метод е много прост и започва с приемането на Закона за подземните богатства през 1999 г., при правителството отново на Костов. Новият закон отваря зелен коридор за същите олигарси, заграбили преди това изградените добивни комбинати.

Проучените преди 1990 г., за държавна сметка, находища се включват в  лицензионна площ за търсене и проучване на подземни богатства, която се предоставя за фиктивно проучване на същите тези олигарси. Най-голямата уловка и измама се състои във факта, че в съгласно новоприетия закон, откривателите на подземното богатство, директно, без търг получават право да сключат концесия за добив. Използвайки нерегламентирано държавният архив – така нареченият „Национален Геофонд“, „проучвателите” с минимални разходи правят няколко фиктивни сондажа и следвайки процедурата, която самите те са фиксирали в закона, обявяват т.нар. „Търговско откритие“. Това означава, че са открили количество суровини, които представляват потенциал за добив и реализация на пазара за суровини. Подробността, която представлява откровена измама е, че тези находища са открити много преди настоящите изследователи да се заемат с изследванията си. Проучванията са правени за сметка на данъкоплатеца, което означава, че той е реалният собственик на т.нар. по новому „Търговско откритие“.

Намерили на дръвника брадва… Според законовата процедура, следва сключване на концесия, без търг, при същите престъпни условия, обяснени по горе – под 1% приход в държавната хазна срещу 99% приход в джоба на концесионера. Така наскоро канадската фирма „Дънди прешълс металс“, на която бе подарена, преди това, една от най големите работещи златни мини в Европа – тази в Челопеч, стана и концесионер на проучванотно от държавата, преди 1990 г., златно находище в Крумовград. „Дънди прешъс“ са направили реално едва няколко сондажа, но с най голямата си наглост декларират над 50 милиона долара разходи за проучване, което си е данъчна измама. Целта на операцията е за да доведат накрая документално печалбата до 0 и да не платят поне дори корпоративния данък от 10%, въпреки че реалната им печалба от тази „сделка” ще е над 2,5 милиарда долара, а за българския данъкоплатеч едва 2,4% от тази сума…

По същата престъпна схема, Елаците са получили проученото с държавни средства, преди 1990 г., находище „Свещипласт“ до Златица. На Асарел също е подарено, без търг, огромно, проучено от държавата, находище – западно от сегашния рудник. Разширението на Асарел, във връзка с това ново находище, е извършено в пълна конспирация от обществеността. Деяние, което е престъпление срещу правото на достъп до информация на засегнати стотици хиляди хора, да имат информация, както и срещу правото им на глас по въпроси, свързани с околната среда и опасността за тяхното здраве и живот.

Разбира се на всички е ясно, че това става с пълното съдействие на оторизираните държавни органи: Министерство на околната среда и Министерство на здравеопазването, които трябва да се грижат за интереса на обществото, а не на единиците олигарси. Те стъкмяват такава документация, по поръчка и в полза на новите фиктивни собственици, за да може престъпните операции да преминават гладко и тихомълком. Но тези престъпления, поради своя мащаб не могат да бъдат скрити. Равносметката от държавната политика може да бъде резюмирана по следният начин: няколко чиновника вземат подкуп от няколко хиляди, което довежда до ползи за няколко политици в размер на милиони, и ползи за няколко крупни мафиота в размер на милиарди, което довежда до щети за държавата в размер на десетки, дори стотици милиарди, които се пренасочват към чуждестранни икономически сектори.

Двадесет и две години срещу България се провежда политика на разграбване и унищожаване на общонационалните капитали от страна на западните демокрации и източни олигархични режими. Двадесет и две годни назначаваните от ЦРУ и КГБ правителства на страната безропотно съдействат за разграбване националните богатства посредством офшорни компании. Двадесет и две години външния дълг се увеличава все повече, макар че е заграбено и изнесено в полза на западните корпорации:

185 тона злато, 2,2 милиона тона метал мед, редки и разсеяни стратегически метали, на обща стойност от над 30 милиарда долара, по сегашни цени на лондонската борса.

От 1990 г. досега се изнасят в чужбина ограбено отначало от ръководствата, после и частните фирми приватизирали сектора за 1 лев:

–   От Асарел –  22 тона злато, 1,2 милиона тона мед. Всяка година 50-55 хиляди тона метал мед и 1000-1200 кг.

–   От Елаците –  40 тона злато, 800 000 тона метал мед, на година 40-45 хиляди тона мед, 1900 до 2100 злато.

–   От Челопеч – 70-80 тона злато, 3,5 до 4 тона на година, след 2007 г. увеличават добива на руда и злато също. 250 хиляди тона метал мед до момента – 13 до 14 хиляди тона на година.

В България от заграбените мини са изнесени от 140 до 150 тона злато, 2-2,2 хиляди тона метал мед, редки и разсеяни елементи, суровина в концентратите за милиарди долара. Златният резерв на България от 35 тона злато, добит преди 1990 г., съхраняван до 2002 г.  в БНБ, е изнесен от правителството на Сакскобургодски и не се знае съдбата му

Общо 180 тона злато за 12 милиарда долара и метал мед за 30 милиарда долара е заграбено от 1990 г. до момента от политическата мафия и западните „партньори”, изнасящи в България демокрация.

Накрая, като обобщение можем да подчертаем, че Организираната политическа престъпност, с участието на всички политици, управлявали страната, през последните пет правителства, подариха на чужди и наши олигарси не само добивните комбинати и мощности, но и 99% от самите подземни богатства, които са изключително държавна собственост по Конституция. За да заграбят подземните богатства и добивните мощности, те съзнателно съсипаха цели промишлени отрасли и оставиха на ръба на мизерията стотици хиляди работници и техните семейства. Следващите едно след друго „червено“, „синьо“, „жълто“, отново „червено“ и накрая гробарско правителства преподписват престъпните договори, толерират олигарсите и ги награждават с нови държавни находища за милиарди долари; награждават ги с държавни отличия, ордени и медали, изглежда заради умението им да измислят система за ограбване на народа на България. Тези факти говорят само едно: независимо от цвета и декларираните политически убеждения, всички те са обединени в една организирана политическа престъпност с цел ограбване на страната и водене на икономически, социален и физически геноцид срещу населението.

КАКЪВ ИЗХОД ВИЖДАМЕ В ТАЗИ СИТУАЦИЯ.

1. Да бъде върната собствеността на държавата върху добивните комбинати, да бъдат осъдени всички олигарси и политици. Налага се да върнат всички заграбени, до момента десетки милиарди долари – приходи от износа на металите, които могат да послужат за няколкократно повишаване на приходите в държавата и/или за изграждане на нови производствени мощности, което отново ще доведе до повишаване на доходите. Държавата да обяви търг за концесия и управление на комбинатите с условия, гарантиращи интереса на обществото, или да запази контролен пакет от акции, които да гарантират възможността за контрол на дейността и правото на по-голямата част от приходите от дейността на комбинатите, без да дава право на преобладаваща частна собственост над самите подземни богатства, които са изключителна държавна собственост. Предвид цените на Лондонската борса и огромните печалби, реализирани в момента от комбинатите, държавата не може да се съгласи на по малко от 80% дялово участие в изградените с нейни средства комбинати и на 70% дялово участие в изградените с частни капитали мощности. Щом частникът може да бъде на печалба, значи и държавата може. Ако частникът може да си осигурява печалби в размер на милиарди, противно на всякаква здрава логика е населението на  България да бъде лишавано от ползите, които биха могли да носят тези милиарди.

2. Разконсервиране и пускане в експлоатация на държавните заводи за крайни продукти (ел. кабели, трансформатори, ел. двигатели и т.н.) С огромната печалба, осигурена така за държавата, трябва да се инвестира в нови иновативни технологии и производства, носещи стократно по-висока принадена стойност от цената на самите суровини.

Тази победа може да се извоюва само с активността на стотиците хиляди безработни, оставени на улицата, в резултат на заграбването на добивните комбинати и унищожението на редица отрасли. Независимо кой ще управлява в парламент и правителство, ние гражданите трябва да ги принудим да работят за нас – техният господар. За това е необходима голяма организация от свободни хора, които постоянно да следят за всеки ход на правителството в тази насока и активно да изискват следването на политика в интерес на нацията, а не облагодетелстваща малък на борй недобросъвестни чиновници, които са се възползвали от длъжностите си, като резултатът е налагането на мизерия за милиони души, техни съграждани.

Решението на проблемите минава през проектирането и въвеждането на нови системи за държавно управление, които елиминират партийното форматиране на управленските кадри и издигането и изтъкването на фалшиви авторитети и фалшиви принципи в държавното управление и в управлението на ресурсите. Само по този начин може да се избегне и изкуственото величаене на отделни лица и фирми като видни обществени фигури, които всъщност са най-обикновени крадци и измамници, но също и основни фигури в провеждането на геноцид на цял един народ, което ги прави и убийци. Цоцорков, Вутов, техният антураж, чуждите фирми от ранга на „Дънди прешъс“ следва да бъдат възприемани и наричани открито „крадци, измамници и убийци“, но това може да стане единствено ако Не искаме политическа партия да се прави, а съвестни граждани, готови за протести до край, надигнат своя глас, за да нарекат нещата с истинските им имена. Без саможертва няма прогрес. Друг път за оцеляване на България и българите няма.

Константин Дичев,
Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност

Да си върнем българското злато в България!

 

За (НА)ЛИЧНО 363 Articles
Александър Атанасов

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван